Концепцията за технически паспорти на жилищни сгради трябва да бъде преосмислена, за да бъде съобразена с възможностите на гражданите за заплащане на изискващите се разходи, без да се засягат техни основни права. Неколкократното удължаване на крайния срок за издаването им е показателно за системен проблем, който налага да бъде отново дефинирана ясна цел и потърсено друго, работещо решение за нейното осъществяване. Това се казва в становище на омбудсмана до министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова.
В края на април Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предложи крайният срок за изготвянето на техническите паспорти на старите сгради да се удължи с още две години – до края на 2024 г. вместо до края на 2022 г., както бе досега.
Предложенията за промени в наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите бяха публикувани за обсъждане на портала за обществени консултации strategy.bg, а крайният срок за обсъждането е 31 май.
Досега сроковете за изготвяне на технически паспорти са променяни три пъти, като основните мотиви за това са свързани с липсата на средства за съставянето на технически паспорти за съществуващи строежи, посочиха вносителите. Това е и основният им мотив за новото отлагане.
Според Ковачева „нормативното съдържание на предлаганото изменение, което се отнася единствено до удължаване на предвидения срок, е недостатъчно спрямо заявените в мотивите цели и очаквани резултати на проекта за изменение на подзаконовия акт, включително и заради липсата на изискващата се нормативна, финансова и ресурсна осигуреност“.
Тя допълва, че децентрализацията на процеса и възлагането на разходите изцяло на гражданите е практически нереалистичен подход. А преуреждането на материята задължително трябва да включва участието на публичните институции, както и финансиране от държавния бюджет или чрез други финансови механизми.
„От мотивите към проекта за наредба е видно, че от регистрираните съществуващи и нови сгради по данни на АГКК (Агенцията за геодезия, картография и кадастър – бел. ред.) към месец април 2021 г. е изключително малък броят на сградите, за които има предоставени копия от изготвени технически паспорти – едва 0,39 на сто. Посочва се също така и необходимостта от съчетаването на мерките за енергийна ефективност съобразно стратегията за обновяване на националния сграден фонд до 2050 г. и техническите мерки за конструктивна устойчивост и безопасност на сградите в тяхната взаимовръзка“, пише Ковачева.
Тя припомня, че заради десетките жалби на граждани, свързани с издаването на технически паспорти на жилищни сгради до края на 2022 г., още на 15 март т.г. е изразила становище, че отлагането на процедурата е редно да се използва за цялостно преосмисляне на концепцията.
Тази сутрин в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Ковачева коментира и темата с етажната собственост.
„Държавата и местната власт е оставила изцяло в ръцете на етажните собственици сами да разрешават проблемите си. Те най-често не могат да се разберат за административните разходи, тези за управление и ремонти, състоянието на покривите и асансьорите. Така те започват да водят дела един срещу друг, за да намерят решение", каза омбудсманът.
В хода на пандемията са се увеличили и оплакванията за тормоз от колекторските фирми. Те започват да събират дългове, които са с изтекъл срок или не е точна сумата. "Хората не знаят какво да направят и подписват документи, без да са наясно и така подновяват своя дълг“, заяви Ковачева.
Възрастни хора и безработните са най-честите потърпевши от колекторските фирми, уточни тя.
Кога сградите ще имат паспорти? Кога длъжниците ще се възползват от новите разпоредби от Закона за задълженията и договорите, които засягат промени за вечния длъжник? Кога ще има сертификати за Covid ваксините? Защо омбудсманът иска проверка на електронната система за оценяване на приема в детски градини и ясли?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.


Къмпинг за начинаещи или как да избягаме от глада в гората
Йорданова: Управленската програма е с логото на „Прогресивна България", а не с държавния герб
Пулев: Вече няма риск от шоково поскъпване на цените на горивата на дребно
Не снаряд, а кух предмет плава в морето край Тюленово, не е опасен
Божанов: Трябва да видим системните проблеми за ексцесиите, а не да сочим някого с пръст
БФБ, SOFIX и сегментът Eurobridge - какво ще се случи с българският капиталов пазар с въвеждането на еврото
Т. Лилов: Дефицитът на НОИ е ключов и за бюджетния дефицит
В. Шаламанов: В програмата на кабинета дроновете са приоритет само в земеделието
Shein иска да настигне H&M и Inditex, Adidas губи от големия си футболен залог
Напускането на шефа на Tata оставя в несигурност инвестиции за 120 млрд. долара
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Странно возило беше открито в Дунав
Почина eмблематичен шеф на Toyota
ВАС върна делото за конфликт на интереси срещу шефа на НСИ
Деси Стоянова се връща към ролята си на репортер, за да подкрепи инициативата „Капка живот за гората“
Повдигаме завесата на "Под прикритие": кои са старите играчи и кои са новите персонажи? (ВИДЕО)
Шишков: Обходът на Кресна трябва да е готов до края на 2027 г.
Руски дрон порази пътнически влак, двама загинаха