Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Лиляна Павлова: Европейската перспектива на Западните Балкани ще отнеме години

Надявам се българското европредседателство да бъде запомнено като балканско, заяви министърът

Лиляна Павлова: Европейската перспектива на Западните Балкани ще отнеме години

Снимка: Архив Олег Попов, Investor Media Group

Страните от Западните Балкани имат нужда от нашата подкрепа и воля и най-вече от перспективата, че ако положат необходимите усилия да изпълнят критериите и ангажиментите, имат своя шанс за присъединяване към ЕС. Това заяви министърът по европредседателството Лиляна Павлова на срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС /КОСАК/ в София, предава БТА.

Павлова акцентира, че е важно за България тази европейска перспектива и подкрепа да не бъде разчетена като фалшиви обещания или като фалшив сигнал, че в рамките на следващите шест месеца държавите могат да получат дата за присъединяване и да подценят ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнени.

Европейската перспектива минава през честен план и анализ за всяка една от държавите, напомни министърът. По думите й процесът ще отнеме години. За стабилността и просперитета е важно да има добра свързаност на региона - транспортна, енергийна, образователна, дигитална, отбеляза още Павлова. 

Още по темата

Надявам се Българското председателство на Съвета на Европейския съюз да бъде запомнено като балканско, заяви още българският министър.

Пред гостите беше показано кратко видео с четирите приоритета на Българското председателство на ЕС - европейска перспектива за Западните Балкани, повече сигурност и стабилност в силна и обединена Европа, дигитална икономика и бъдеще на Европа и на младите хора.

Лиляна Павлова открои някои от най-важните събития за следващите шест месеца, сред които срещата на върха ЕС-Западни Балкани /28+6/ на 17 май в София и поредица от дебати по новата Многогодишна финансова рамка. Тя отбеляза, че ще се обсъжда как да се постигне баланс при бюджет с минус 10-15 млрд. евро след излизането на Великобритания да се осигури подкрепа за традиционните политики като кохезионна и селскостопанска, но и да се адресират новите предизвикателства като сигурност, миграция и климатични промени. 

Най-голямото предизвикателство пред ЕС е темата за сигурността, в частност сигурността на външните граници, заяви министърът. По думите й най-тежките дебати, които предстоят, са свързани с реформата на системата за убежище. Цифровият пазар е изключително важна тема, посочи още тя и добави, че българското председателство ще завърши с дигитална седмица.

Председателят на комисията по европейски въпроси към българския парламент Кристиан Вигенин посочи, че ЕС се нуждае от сила и решимост, за да отговори на очакванията за сигурност, на промените в климата, за икономически растеж.

Процесът на разширяване на ЕС към Западните Балкани е безалтернативен, гарантиращ сигурност и просперитет, категоричен е той. По думите му затова и българското европредседателство се води от разбирането за сигурност и стабилност чрез сътрудничество и интеграция, чрез подобряване връзките на региона с единния пазар на ЕС.

Вигенин подчерта, че по време на нашето председателство ще бъдат структурирани и приоритетите на следващия европейски бюджет. Ще работим за засилване видимостта на Дунавския и Черноморския регион, за подобряване на тяхната свързаност, увери участниците във форума Кристиан Вигенин.

България прави голяма крачка напред, прикова вниманието не само на Европа, но и на целия свят върху Западните Балкани, това е много голям успех за Българското европредседателство, изтъкна вицепрезидентът Илияна Йотова пред участниците в председателската срещата на КОСАК в София. Тя е убедена, че стабилността на Западните Балкани означава стабилност за целия стар континент.

България влиза със силни позиции, а не водена от инерцията, отбеляза вицепрезидентът. Но добави и че периодът е един от най-колебливите за европейското семейство, че начинът, по който функционира, не удовлетворява европейските граждани. 

Йотова посочи също, че отсъства дискусията с гражданите за следващия евробюджет и това създава усещане за липса на концепция, до отдръпване от европейската идея. Така, например, в България един от най-сериозните страхове е от спиране на еврофондовете, преформулирането и орязването им. Сигурността във всичките й аспекти измести свободното движение, новите пазари, социалните права, обобщи изтичащия мандат на европейските институции вицепрезидентът.

Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс също смята, че ЕС трябва да отговори на световните предизвикателства и да реши проблема с неизпълненото обещание за сближаване. Той не е съгласен, че релокацията на мигрантите се проваля като инструмент и отбеляза, че много страни са поели своя ангажимент. Според Тимерманс в оставащото време до края на мандата на тази ЕК трябва да се поправи политиката за предоставяне на убежище.

Той призова националните парламенти да участват в работата на ръководената от него оперативна група за бъдещето на ЕС. До средата на годината тя трябва да изготви препоръки по една от предложените от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер възможности за бъдещето на Съюза в т.нар. Бяла книга.

Председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова посочи, че Европейският парламент може помогне на работната група при формирането на бъдещите политики на ЕС.   

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Експерт: Намалява полагането на нерегламентиран труд в България