Красимир Кумчев: Земеделската политика на Европейския съюз е тотално сбъркана

Как стои въпросът с проверките?

- Правят се. Как се проверява  едно пасище например. Това пасище ли е - пасище е. А за него не се полагат никакви грижи. Субсидират се декари, но не се търси формулата за подпомагане на продукцията. Поради тази причина в момента в България единственият сектор от отрасъл селско стопанство, който се развива добре, е зърнопроизводството. И се пита защо. Причината е чисто икономическа. Производствените разходи на един декар пшеница са около стотина лева. Ако фермерът получи продукция за 100 лв, вземайки 30 лева субсидия си осигурява 30 на сто рентабилност.

Така ли е в действителност?

- Така е. А той си получава и печалба плюс тази субсидия. Там се генерираха много пари, обновиха си машинния парк, станаха хора с положение, в което няма нищо лошо. Лошото е, че не се потърси и не се намери механизъм това да се случи и със секторите овощарство и зеленчукопроизводство.

Както върви ще ядем хляб най-вече, то и без това консумацията на хляб у нас постоянно расте заради обедняването на хората.

При зеленчукопроизводството и овощарството разходите са 8-10 пъти по-големи от тези в зърнопроизводството. При равни други условия моите разходи са 1000 лева на декар, но получавам също 30 лева субсидия. Като резултат от тази грешна политика в момента според статистиката на нашето Министерство на земеделието и храните между 80 и 85% от плодовете и зеленчуците, които консумираме – в годишен аспект, не тези, които консумираме по сезони, са вносни.

Много правителства се смениха за тези повече от 20 години. Нито едно от тях обаче не показа, че има стратегическо мислене за отрасъла. Работи се на парче – каквото изскочи като проблем му се търси някакво решение. Каква е причината?

Според мен е заради неможене. На мен трудно ми го приема главата, че е възможно някой министър да не иска след мандата си да остави добро име. И ако приемем това за аксиома – остава другото – некомпетентност, липса на възможности, на капацитет, за да очертае проблемите и да се търсят решенията.

Бедата е, че когато им се подсказват решения от хора от бранша, които са вътре в нещата, те даже и тогава не си правят труда  да си кажат: това е добро, нека да го направим.

Примерно тази година са определени, мисля че 15 милиона, с които по някакъв начин да се подпомогне зеленчукопроизводството  и овощарството. Всеки учен ще потвърди, че зърнопроизводството е проста технология. Всичко е механизирано и това дава възможност да се гледат големи площи. И този зърнопроизводител, дето получил 31 милиона и министъра на финансите Симеон Дянков го погна, той какво е виновен? Да не ги е откраднал тези пари? Взел си ги е по правилата и министърът е наредил плащането им. Това са доказани пари.

Заместник-министърът на земеделието Светла Боянова е вкарала някои  предложения, но са много малко. За да тръгнат овощарството и зеленчукопроизводството  с темповете на зърнопроизводството, субсидията би трябвало да бъде от порядъка на 200-250 лева на декар. Сега като го чуят това ще им настръхнат косите. Обаче  тук става дума за много малко площи, защото не можеш да отглеждаш зеленчуци на 15 хиляди дка, а още по-малко – на 1 милион декара. 

Ефектът от съживяването на тези два отрасъла обаче ще е много голям по няколко направления - ще се възстанови хранителната промишленост, защото ще има суровина. В момента над 70 на сто от фабриките затвориха поради липса на суровини. А там бяха инвестирани милиони левове. Другият проблем, който ще се задълбочава, ако нещата не се обърнат като тренд, са кадрите. И производството на зеленчуци, и на плодове, изисква определени умения и познания. Не можеш да хванеш от улицата един човек и да му кажеш: ела да орежеш една ябълкова градина. Ще я съсипе. И от там нагоре вървим към специалистите и към мениджмънта. Просто по веригата се изискват специфични познания, за да управляваш това производство.

И когато в един момент най-после се сетят, че трябва да се отделят средства за тези сектори, вероятността да няма подготвени кадри, които да ползват тези средства и тези програми, е много голяма. И ще се получи това, което стана с проектите по САПАРД.

Един съвсем произволен пример: Прави се малиново насаждение по програмата. След две години това малиново насаждение го няма. Всъщност то си е там, но в него има трева, висока два метра, зарязано е, защото човекът, който е решил, че ще се занимава с този бизнес, през ум не му е минало да си направи сметката колко работници ще му трябват, за да обере тези дребни малинки. Всяко плодче трябва да се откъсне от човешка ръка. А в проекта са изчислили само толкова декара по толкова приходи, разходи равно на толкова печалба. И изгоряха. Така че, ако няма и подготвени кадри нещата няма да станат и когато вече ги има парите.