Юл. Тюфекчиев: Заложените цели за модернизация на жп мрежата не са реалистични

- Като заговорихме за интегрираните градски проекти, в момента се подготвят такива, включително и интегрирани планове за градско развитие. В начална фаза е планът за интегрираното градско развитие в София. Доколко сте запознат със свършеното до момента, как оценявате този план?

Запознат съм с генералния план за организацията на движението в София. Той следва да се разглежда като междинен момент, защото нямаше как да отчете предстоящото влизане в експлоатация на нови отсечки от метрото.

Има различни подходи при подготовката на такъв генерален план за организацията на движението. Единият е да се допусне максимален трафик, който да пресича централната градска част. Друг подход е да се създадат условия за свободно движение на хората в центъра без присъствието на ненужно голям брой автомобили, да се създадат буферни паркинги и да се разшири синята зона. Според мен в настоящия план залегна принципа за градска част, по-близка до хората, отколкото до колите.

- Проблемите с паркирането обаче не се разрешават...

Вярно е. Говорим за буферни паркинги, но има и един значителен обем временно регламентирани зони за паркиране. Вижда се, че незастроени парцели в центъра се превръщат в паркинги, но те не са пълни. Това се дължи на различни фактори – доколко искаме да сме по-близо до целта на пътуването, доколко е по-удобно да платим за синя зона и други. Животът ще наложи най-оптималната система. Това не изключва изграждането на паркинги в централната градска част, но за да паркираш там – трябва да плащаш.

- Не закъсняхме ли с разработването на такива интегрирани планове за градско развитие и движение?

Общите градоустройствени планове отпреди 15-20 години остаряха. Животът и пазарът урегулират нещата. По този въпрос обаче повече биха могли да говорят колегите архитекти-урбанисти.

- Какъв е потенциалът на публично-частното партньорство за преодоляване на дефицитите при финансирането на инфраструктурното строителство? Предстои да се гласува и законовата рамка...

В България няма добър опит в публично-частното партньорство. Поучителният опит пък е магистрала „Тракия“. Един зле подготвен проект завърши зле. Публично-частното партньорство е своего рода обществена поръчка. Ако няма ясни правила, целият проект се проваля. Всички условия трябва да бъдат поставени на масата и да се даде възможност на потенциалния концесионер да доразвие и да предложи най-изгодната икономически оферта, за да получи партньорството.

- Какво е според Вас бъдещето на инфраструктурното строителство, така че от него да има най-голяма обществена полза?

Може би е крайно време за така наречените интегрирани инфраструктурни проекти. В един проект да се включи подновяването на водопровода, изграждането на канализацията, подновяването на пътната настилка и на тротоарите. Така ще се копае само един път. Един изпълнител ще носи отговорността за качеството на изпълнение, както на подземната, така и за надземната инженерна инфраструктура.

Подготовката на такъв проект от техническа гледна точка не е никак сложно, но изисква още по-добра координация между институциите. Социалната и икономическа ефективност от такъв подход ще е безспорна.  Трябва да се сложи край на „разделното” изпълнение на линейните проекти от водния сектор и тези от пътния в урбанизираните територии.