Жилищните кооперативи в Цюрих - решение на жилищната криза в Европа?

Децата се спускат по тунелна пързалка, докато родителите им ги наблюдават, пиейки кафе и разговаряйки приятелски на дългите пейки в средата на двора, пише британският вестник Guardian.

Те са заобиколени от модерни жилищни комплекси с издържана архитектура, средна височина и луксозен дизайн. Изглежда като поредния комплекс от 21-и век в голям град, от който строителната компания е постигнала голяма печалба, а апартаментите неизбежно ще бъдат изкупени от собственици на имоти и отдадени под наем на най-високата пазарна цена.

Но ако погледнем по-отблизо, нещата са различни.

Има повече деца, повече семейства, отколкото бихме намерили в подобен комплекс в Лондон. Хората изглежда се познават, съседите се поздравяват сърдечно и седят заедно навън вместо да тичат към метростанцията със слушалки в ушите.

Вътре някои от апартаментите са разположени в групи – осем спални, които се отварят към общо пространство, където съседите готвят, разговарят и се хранят заедно. Има по-голям брой обитатели от работническата класа, по-бедни и от етнически малцинства, отколкото бихте очаквали да намерите в подобен комплекс в голям град.

Това е кооперацията Mehr als Wohnen в Цюрих, Швейцария – комплекс от 13 жилищни сгради, които представляват различен подход към строителството на жилища в големите градове в страната.

Всички сгради са собственост на кооперацията, която ги е построила. А кооперацията е собственост на хората, които живеят в апартаментите и са купили дял в бизнеса. Резултатът е, че няма хазяи, спекулативни строителни компании, скок в цените на жилищата, печалба, нужда от изселвания, а структурата подкрепя истински достъпни жилища и общностно живеене. Кооперацията включва магазини, работни пространства, ресторант, детска градина и хотел. Тя има политика за забрана на автомобилите, допълнена от системи за наем на електромобили и електрически велосипеди.

В много части на света кооперация като тази не е утопична мечта. Всъщност, това е основното средство, което обществата от Скандинавския полуостров до Южна Америка използват, за да осигурят жилища на хора, които не могат да си позволят пазарните цени. Цюрих бързо се превръща в модерен пример за това как да се използва този модел, за да се построи различен град.

Една пета от жителите на Цюрих живеят в кооперация, което означава, че са купили дял в компанията, която е построила и притежава жилищния им блок. Така, макар че градът е важен световен финансов център и се намира на приятно място на брега на голямо езеро, бедните и младите хора, семействата и студентите все пак могат да намерят достъпно жилище в центъра на града.

Днес моделът предвижда членовете да закупят възстановим дял на стойност между 7000 и 25 хил. франка, за да се присъединят към кооперацията и да получат жилище. След това плащат „наем“, който отразява разходите за изплащане на дългове и поддръжка на имота.

Малко история

Швейцарското кооперативно жилищно строителство има дълга история. Движението започва в края на 19-и век чрез работнически движения, при които те обединяват богатството си, за да закупят жилища, които да им гарантират сигурност в условията на спекулации с имоти, започващи да набират скорост в градските райони. В Цюрих първата жилищна кооперация Waidberg е създадена през 1907 г., а скоро след това се появяват и други, включително Allgemeine Baugenossenschaft Zürich (ABZ), създадена през 1916 г., когато 15 членове започват да внасят по 20 цента всеки в сметка. Веднага щом бъдат събрани достатъчно средства, се строи ново жилище. ABZ съществува и до днес, като притежава 5000 жилища, в които живеят 12 хил. души.

Движението се разраства след Втората световна война, подкрепено от националното правителство и местните власти, които предлагат изгодни договори за наем на земя и кредити. От 90-те години на миналия век насам бизнесът става по-сложен, като кооперациите се обединяват, за да наберат средства за развитие. Пълното възраждане на движението започва в Цюрих през 2011 г., след като референдум в града поставя за цел до 2050 г. една трета от жилищата в града да бъдат собственост на кооперации.

Оттогава кооперациите имат приоритетен достъп до земя, която им се отдава под наем от града или им се дарява. Те получават нисколихвени заеми и благоприятно третиране в системата за зониране на града. Имат достъп и до някои световнопризнати архитекти, като проектите им се ползват с репутацията на „примери за изключително архитектурно и екологично качество“.

В някои случаи градът купува до 20% от акциите в кооператива, което му дава права върху жилища, които след това предлага на бездомни домакинства срещу по-ниски наеми.

Всички кооперации са подписали съвместен устав, който изисква приемането на принципи като „без спекулативни печалби, качествени, достъпни и устойчиви жилища, интеграция на домакинства в неравностойно положение и участие и самоопределение на наемателите“.

Поради правната структура на кооперативите всеки член има един глас при вземането на решения, което означава, че колективната кооперация се управлява демократично от нейните жители. Това може да е трудно, управленето на сграда е сложно, а демократичният модел изисква ангажимент от гледна точка на време. Но това означава, че решенията за сградите се вземат от тях, а не се налагат от хазяин или собственик.

Този модел невинаги е лесен за осъществяване от финансова гледна точка – по-старите сгради в крайна сметка ще се нуждаят от работа за подобряването им, което води до повишаване на наемите. А при новопостроените проекти нарастващите строителни разходи са довели до повишаване на наемите, докато недостигът на земя означава, че растежът се забавя и търсенето надвишава предлагането.

Това е довело до обвинения, че те не са достъпни и всъщност обслужват по-заможни наематели и стимулират класовото разделение. Въпреки тези недостатъци, моделът е по-евтин, отколкото би бил, ако трябваше да се вземе предвид и печалбата на наемодателя.

Със забавянето в осигуряването на социални жилища и по-високото от всякога търсене на жилища, кооперативният модел предлага алтернатива на нефункциониращите системи другаде.