Как световната икономика да се завърне към нормалността?

Към този момент централните банки в развитите страни са дълбоко фокусирани върху намирането на начини за подкрепа след тежката рецесия от 2009 г. В някои случаи дори тези банки се борят, за да избегнат двоен спад.

На фона на лихвените проценти, клонящи към нула, тези усилия на централните банкери остават единствено под формата на масивна експанзия на ликвидност. Зад това безпрецедентно усилие се крие рядко обсъжданият въпрос: Как да се върнем към нормалността, когато всичко свърши?

"Стратегии за излизане" бе основната тема на 15-ата Световна икономическа конференция в Женева. Дебатите бяха структурирани около два основни въпроса – къде и как.

Глобалните парични политики се различават чувствително от времената преди кризата. Фокусът вече е насочен към таргетираната инфлация, а финансовата стабилност отстава на заден план. Такова становище изразява Алън Блайндър, професор в икономическия департамент на Принстънския университет.

Според експерта бъдещото значение на инфлационно таргетиране е силно обсъждана тема, като анализаторите са стигнали до широко съгласие по няколко основни точки. Повечето от тях консолидират позициите си около факта, че финансовата стабилност е част от задълженията на централните банки. От друга страна основните банкови институции експериментираха чрез множество разнообразни финансови инструменти от 2008 г. насам, включително покупки на дълготрайни активи. И това няма да престане.

Разширяването на ролята на централните банки – в доста случай на базата на политически натиск – е довело до сериозна загриженост относно независимостта им. Бившият член на борда на директорите на щатския Федерален резерв Доналд Кон е на мнение, че е по-добре да се действа рано, отколкото късно, като се избягва рискът от възобновяване на инфлацията. Други обаче заемат противоположната позиция, виждайки възможност за поява на нова рецесия.

Всички експерти несъмнено се обединиха около позицията, че стратегиите за излизане са силно политически решения. Изтеглянето на политическата подкрепа винаги е деликатно, но възможностите за капиталови загуби и въздействието на широкомащабните продажби на облигации върху фискалната политика несъмнено правят завръщането към нормалността доста рисково на този етап.