Има ли опасност от дефлация във водещите икономики?

Корекция в Европа

Възстановяването на Европа от финансовата криза и нейните многобройни необходими корекции са в много по-ранен етап. Слабото съвкупното търсене поставя натиск за намаляване на цените на продуктите. Номиналният БВП в еврозоната нарасна с 0,7% през 2012 г. и с около 1% през 2013 г. - под оценките за потенциалния растеж. Високата безработица и слабият пазар на труда се очаква да продължат, като са необходими още по-ниски заплати в затруднените държави, за да си възвърнат конкурентоспособността.

Към днешна дата ,устойчивостта на заплатите - които продължават да нарастват в реално изражение във Франция и Италия - подчертава бавното приспособване към новите икономически реалности. Въпреки някои положителни реформи, набор от регулаторни , икономически и фискални политики продължи да ограничава производствения капацитет, като много реформи и мерки за строги икономии бяха замразени. Рискът от дефлация в Европа не е незначителен.

През последната година , почти всяка страна от ЕС изпита понижение на цените, но инфлацията е около средната хармонизирана ставка за Еврозоната от 0,9%. С изключение на Гърция - която има дефлация от 1,8% - инфлацията е скромна във всички европейски страни, като варира от 0,3% в Испания до 1,2% в Германия. Пътят на Европа към стабилна икономика ще бъде труден, като политиците са изправени пред труден избор и компромиси

Трябва ли ЕЦБ да действа агресивно в американски или японски стил чрез количествено облекчаване, в опит да се избегне дефлация? Не. Предизвикателствата, пред които е изправена Европа, са реални, а не парични, а и монетарната политика на ЕЦБ вече е приспособена, с отрицателна релана основна лихва и изобилие на ликвидност във финансовата система. Непредвидени последици от агресивната парична политика може да струват скъпо .

Такава смяна в политиката на ЕЦБ може да е сигнал към европейските фискални и икономически ръководители , че те могат да отложат необходимите реформи. Или пък може да повлияе на преговорите за заплатите в частния сектор и да доведе до забавяне на корекции в реалните заплатите. Избягването на количествените улеснения и неговите потенциални непредвидени странични ефекти биха били най-добрите за дългосрочния потенциал на Европа . Известна стагнация на цените или дори временна дефлация по пътя към икономическото възстановяване може да е  най-добрият, - макар и болезнен, път на коригиране на предишните дисбланаси.

Японската стагнация

Предизвикателствата пред Япония са много различни. Нейният номинален БВП е едва над нивото от 1991 година. Той растеше до 1997 г., беше неизменен до 2007 г. , и се срина през 2008-2009 г. , като в момента е със 7% под последния си пик. Тази продължителна икономическа стагнация е резултат от комбинация от недостатъчно съвкупно търсене (погрешни парични и банкови политики), широк спектър от регулаторни и икономически политики, потискащи растежа, както и намаляването на населението и работната сила. Реалният БВП нарасна само заради спада на дефлатора, с периоди от дефлация и рецесия. Устойчивата стагнация потисна инфлационните очакванията и ограничи склонността на домакинствата и предприятията да харчат.

Японската стагнация