Има ли опасност от дефлация във водещите икономики?

Популярен възглед сред икономическите коментатори е, че богатите страни са изправени пред сериозен риск от дефлация  и следва да предприемат агресивно макроикономическо стимулиране, за да я предотвратят, пише за сайта voxeu.org Мики Леви, главен икономист на Blenheim Capital Management.

Тази статия показва, че независимо от сходната инфлация, САЩ, Европа и Япония в действителност се сблъскват с много различни макроикономически условия. В САЩ голяма част от неотдавнашното понижение на инфлацията се дължи на положителните тенденции от страна на предлагането. В Европа агресивен цикъл на количествено облекчаване може да стимулира политиците да забавят реформите, които са необходими, за да се избегне продължителна стагнация в японски стил.

Една обща тема сред много икономисти, участници на финансовите пазари, както и медиите, е, че богатите индустриализирани нации са изправени пред висок риск от дефлация, и че дефлацията винаги вреди на икономическото представяне и затова трябва да й се противодейства с агресивни макроикономически стимули. Такива широки оценки са подвеждащи и при определени обстоятелства могат да доведат до погрешни политики. Необходима е повече яснота по темата.

Годишната инфлацията в САЩ , Европа и Япония се сближи близо до 1% - САЩ и Еврозоната преживяха спад на инфлацията, докато в Япония скромна инфлация замени продължилата четири години лека дефлация. Въпреки това условията, влияещи върху перспективите пред инфлацията в трите държави, се различават значително.

Инфлацията в САЩ , еврозоната и Япония 


 

Наблюдения и сравнения

Има излишно безпокойство относно възможността от дефлация в САЩ. С ускоряване на номиналния БВП, подобряване на трудовия и жилищния пазари, вероятността от дефлация е близо до нула. Много е вероятно - може би 80% до 90% - че основната инфлация е достигнала дъното и ще се повиши слабо през 2014-2015 г. Нещо повече, твърде малко внимание се обръща на факта, че по-голямата част от понижението на инфлацита в САЩ напоследък  е в резултат на технологични иновации, които повишават икономическата ефективност и потенциал. Това е много различно от ниска инфлация или дефлация, свързани с недостатъчно съвкупното търсене, което може да повлияе неблагоприятно върху потреблението и да задълбочи подпотенциалния растеж.

От своя страна Европа страда от бавен икономически растеж и продължаващи корекции след устойчив период на дисбаланси. Най-вероятният изход е, че инфлацията ще остане много ниско и вероятно ще се доближи до нулата, като има и известна вероятност - може би 20% - от временна лека дефлация. Правилният баланс на политиките трябва да претегли необходимостта от икономически реформи и дългосрочни цели с краткосрочните опасения за дефлация.

Япония е изправена пред много по-различна ситуация. Продължилата две десетилетия борба с периодичната дефлация и икономическата стагнация показва вредните ефекти на погрешни политики, които водят до недостатъчно търсене и ограничават икономическата активност. Администрацията на премиера Шиндзо Абе се опитва да промени коренно очакванията и да стимулира растежа.

Успехът зависи от това, дали агресивните парични стимули на Централната банка на Япония ще повишат доверието достатъчно, за да се генерира устойчиво увеличение на потреблението, както и дали стимулите са придружени от реформи, които да се справят с икономическа неефективност и увеличат потенциала за растеж. До този момент липсват по-дългосрочни реформи. Очаквам през 2014 г. базисната инфлация да остане над 1% , но под целта на администрацията на Абе от 2% годишно.

Съвкупно търсене и производствен капацитет

В САЩ годишният ръст на индекса на личното потребление (PCE ) е 1,2 %, а този на основните потребителските цени (CPI) 1,7%. През миналата година тези темпове са били съответно 1,8 % и 1,9%. Това понижение на инфлацията е закъсняла последица от разочароващо скромен растеж на съвкупното търсене и високата безработица, която потисна заплатите, заедно с по-ниски цени на избрани стоки и услуги, възползвали се от технологични иновации.

Въпреки това номиналния БВП - най-широкия измерител на съвкупното търсене - е нараснал стабилно по време на крехкото икономическото възстановяване. През втората половина на 2013 г. той нараства с годишен темп от над 5% - значително увеличение от 3,1% в предходната година. Такъв растеж на съвкупното търсене, далеч надхвърлящ производствения капацитет, на практика изключва дефлация.

Ако растежът се окаже устойчив, което изглежда вероятно, подхранван от парични стимули, и продължи намаляване на икономическите препятствия, по-силната икономическа активност и свързаното с нея подобрение на трудовите пазари ще повлияе на ценообразуването и определянето на заплатите, и ще започне да генерира инфлация и натиск за увеличение на заплатите .

Номинален растеж на БВП в САЩ и еврозоната