НКЖИ с идейни проекти за модернизация на линии за 14 млрд. лв.

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) има идейни проекти (т.е. на съвсем първоначална фаза) за модернизация на около 5-8 участъка (или части от тях) от железопътната мрежа в страната на обща индикативна стойност около 14 млрд. лева. Това стана ясно от презентацията на зам.-директора на компанията Красимир Крачунов по време на форум в София за проектите в железопътния транспорт. Надеждите на НКЖИ са повечето от проектите да могат да се осъществят или поне да започне строежът им през следващия програмен период (2014-2020 г.) за финансиране чрез евросредства по оперативна програма (ОП) „Транспорт“.

Единият от тези проекти, по всяка вероятност най-скъпият, е почти нова ж.п. линия София-Видин, която ще се строи евентуално след 2015 г.

Особено трудна за изграждане – с мостове, тунели и други, е отсечката от близо 80 км между Ботевград и София, минаваща през планински терен, чието изграждане по предварителни изчисления ще струва около 1 млрд. евро. Дължината на цялата ж.п. линия е 252 км, а индикативната стойност на целия проект е 2,68 млрд. евро.

Въпреки че е сравнително евтин спрямо останалите ж.п. проекти - „само“ около 30 млн. евро, под въпрос е и строителството на интермодален терминал в София, стана ясно от думите на Крачунов. Досега има готов само идеен проект и зам.-шефът на НКЖИ не се ангажира кога би могло да започне самото изграждане. Предстоят тръжни процедури и отчуждаване на терени за строителството.

Представители на фирми за ИТ технологии в областта на ж.п. транспорта обърнаха внимание по време на форума на ниското спрямо Европа ниво на технологичното оборудване на българските железници. Беше посочено, че в много страни от ЕС е въведена т.нар. система ERTMS 2 за контрол на трафика, докато при нас нивото й е „1“.

Беше отбелязано, че при модернизацията и строителството в областта на ж.п. транспорта е необходима сигурност за дългосрочно финансиране, защото проектите са (твърде) скъпи и се изпълняват за дълъг период от време.

От своя страна, зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски коментира, че на нас не ни е необходима система за контрол на ж.п. транспорта от ниво ERTMS 2, защото тя се използва основно при високоскоростни влакове, достигащи 300 км/час. Докато „нашето желание е“ след години да имаме трасе и влакове за движение със 160 км/час.

Зам.-министърът отбеляза, че нашата държава няма възможност сама да финансира ж.п. проектите, затова ще разчитаме основно на европейските фондове. Московски съобщи, че според първоначалните разговори с Европейската комисия (ЕК) относно размера на средствата, които ще ни бъдат отпуснати от Кохезионния фонд за ОП „Транспорт“, то те са около сумата за настоящия период до 2013 г., т.е около 1,7-2 млрд. евро.

Тази сума включва както железопътните, така и пътните проекти (т.е. магистрали), поясни зам.-министърът. Той допълни, ще стремежът ще бъде в крайна сметка да бъдат договорени с ЕК за следващия програмен период (2014-2020 г.) повече средства от настоящите.

Относно линията Видин-София Московски посочи, че строителството на ново трасе - което се очертава да започне не по-рано от 2015 г. - ще се изпълнява в зависимост от бюджета, основно от евросредства. Но при необходимост и възможност държавата би могла да вземе и заеми, тъй като иначе финансирането през следващия програмен период би трябвало да се използва само за този проект, което е невъзможно.     

Преди две седмици министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев съобщи, че България е договорила на техническо ниво с ЕК магистрала „Хемус“ и четири скоростни пътя да бъдат финансирани с европейски средства. По всяка вероятност строителството на тези пътища ще се финансира през следващия програмен период (2013-2020 г.) също от Кохезионния фонд на ЕС по оперативна програма ОП „Транспорт“.

Тогава беше посочено, че по предварителни изчисления строителството на „Хемус“ и скоростните пътища струва общо около 2,5 милиарда евро, а европейското финансиране се очаква да е 80% от стойността на проектите, т.е около 2 млрд. евро.

По този начин излиза, че ако не бъдат договорени повече средства по ОП „Транспорт“, то европейско финансиране за ж.п. проектите – които за единица площ са много по-скъпи от пътните - вероятно почти няма да има. А това би довело до тотално изоставане и износване на ж.п. инфраструктурата.