С окончателни промени в Кодекса на труда (КТ) парламентът сложи край на практиката да се прехвърлят задлъжнели фирми на клошари. Така недобросъвестните работодатели вече няма да могат да приписват фирмата си на трети лица и да бягат от финансови задължения към работниците.
Предвижда се предприятие, в което има наети работници или служители, да може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.
С новите текстове не се позволява и на фирмите с наказателни постановления да участват в обществени поръчки.
С промените се засилват и контролните функции на Главната инспекция по труда /ГИТ/. Инспекцията ще може да започва процедура по несъстоятелност, ако не са изплатени заплатите на повече от 1/3 от работниците в предприятието. За тази поправка настояваше омбудсманът Мая Манолова.
Новата функция Инспекцията по труда ще започне да изпълнява от 31 март догодина, след като първоначалният срок беше 1 юли 2018 г., предава БТА.
Право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Вземанията са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни заплати и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца /три години/, предхождащи месеца, в който е вписано решението по несъстоятелност.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати към датата на вписване на решението в Търговския регистър.
Беше прието, когато вземанията на работниците, чиито правоотношения са прекратени през последните три години преди датата на вписване в Търговския регистър на решението, са само за начислени, но неизплатени обезщетения, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане да е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Депутатите разпоредиха също обезщетенията да се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, освен ако в колективния трудов договор не е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника до 6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
За предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство контролните органи на ГИТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатените заплати и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Копие от влязло в сила предписание се предоставя на работника или служителя по негово искане.


Класация постави България сред най-добрите страни за пътуване на пенсионери
Пенсионните фондове с нов модел: Как да изберем между динамичен, балансиран и консервативен подфонд?
Проучване: Все повече българи предпочитат дрехи втора употреба
Изкуственият интелект назова професиите на бъдещето, някои от тях още не съществуват
Доктор: При прегряване човека трябва да се изведе на сенчесто място и да се охлади с мокри кърпи
Сушата в Европа застрашава есенната сеитба и реколтата догодина
Великобритания затяга контрола върху отбранителните доставки след проблем с Китай
Танкер плати $4,6 млн., за да прескочи опашката в Панамския канал
Зеленски: Украйна удари ключов център на „Роскосмос“ в Русия
Qwen на Alibaba надхвърли 3 млрд. изтегляния, изпревайки Meta и Google
Този кемпер разполага не с едно или две, а с пет легла!
Новият часовник на Mercedes изостава с един ден за 1040 години
Германски производител готви революционни спирачки
Volkswagen поема нов курс – по-малко модели, повече иновации
Lamborghini представи най-бързия и най-мощен автомобил в историята си
Лудогорец продължава без грешка, Ботев (Пловдив) падна в Разград
Пламъци край бреговете на гръцкия остров Скирос, пожарът наложи превантивни евакуации (ВИДЕО)
България със сребро в отборната надпревара на Световното по художествена гимнастика
Милан разби Манчестър Юнайтед след зрелищен обрат
На кой пръст се носят пръстените за късмет и успех


преди 8 години Хич не е същото, защото данъците са към държавата, а неизплатените заплати са си от частно-правен характер и се дължат към някакви бачкатори които може да го ду*ат на воля. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Същото е като когато продаваш имот или автомобил - не може без да си си платил данъците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Това не трябва да може да мине защото нарушава неприкосновенността на частната собственост, която е заложена като идея в Конституцията ни. Не може да ти забранят да продаваш своя собственост (в случая фирмата), защото това си е частна собственост и човек следва да може да се разпорежда с нея. А трудът си е най-обикновен труд, затова има работници за да работят. Трудът не е частна собственост за да се правят такива промени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар