Управителят на БНБ: България ще приеме еврото през 2023-2024 г.

Престоят във валутния механизъм (ERM II) няма да се проточва във времето. България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г. Това прогнозира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за Noblesse oblige, списание на Българска стопанска камара.

„Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно", поясни той. Гуверньорът на БНБ е убеден, че страната ни ще влезе в еврозоната след изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и след като постигне съответната степен на институционална и реална конвергенция.

Банкерът е категоричен, че еврото няма да повиши цените на стоките и услугите, което се потвърждава с факти от историята на въвеждане на европейската валута в други страни. „Цялата историческа статистика в такива случаи е категорична – повишение се отчита при много малко стоки и услуги. И даже при такива индивидуални повишения не е ясно дали са причинени от смяната на валутата“, коментира Димитър Радев.

Той очаква в дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България, да се движат нагоре. „Това ще бъде едно нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените“, заяви управителят на централната банка.

По думите му не може да се каже дали ще бъдат намалени банковите такси и комисиони след присъединяването на страната ни към еврозоната, защото „цените на банковите продукти и услуги са функция главно от равнището на развитие и конкуренция в сектора“. „Те не следват пряко от валутата, която ползваме“, каза Радев.

Той обаче подчерта, че присъединяването към еврозоната ще е ключов етап за ускоряване и задълбочаване на интеграцията на българския финансов сектор. „Това, при равни други условия, ще означава че банките ни ще оперират в една по-сложна и конкурентна среда – от което е логично печеливши да бъдат клиентите на банките“, смята банкерът.

Димитър Радев подчерта, че и сега българският бизнес има достъп до кредитния ресурс от европейски банки.

„Европейските банки и днес са тук. Преобладаващата част от банковия сектор в България е съставена от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат ресурс от „майките“ си в еврозоната, който да се използва за кредитиране на българския бизнес и домакинства, уточни Димитър Радев. - Правилата на Единния пазар позволяват и директен достъп до кредитиране на български фирми от банки, които оперират в други страни-членки на ЕС (независимо дали в еврозоната или не). За да се случва това на практика обаче е необходимо най-малкото банката добре да познава съответната фирма. Кредитополучателят трябва да представи, а банката-кредитор да оцени финансови и бизнес показатели, потенциални рискове, кредитна история, правен режим на учредяване и реализация на обезпечения. И предоставянето на кредита в крайната сметка трябва да се осъществи на цена, приемлива за двете страни.“

Според управителя на БНБ банковата ни система посрещна ситуацията с COVID-19 в много добра кондиция – с висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и спадащ дял на необслужваните кредити.

Той е категоричен, че въведеният мораториум за отсрочване на задължения към банките е смекчил негативните ефекти от пандемията за бизнеса и домакинствата.

Димитър Радев напомни, че състоянието и развитието на българската икономика съответства на профила на икономическа динамика в Европа, в частност еврозоната, и отчете, че „ударът беше понесен най-тежко през второто тримесечие“.

„Постепенно мерките за ограничаване на разпространението на вируса бяха облекчени и бяха въведени различни компенсиращи и стимулиращи икономически мерки, потвърди банкерът, но отбеляза предизвикателствата заради пандемията и политическата несигурност.

„За разлика от непосредствено краткосрочния хоризонт, по-уверени сме в оценките за периода отвъд него – тогава, успоредно с преодоляването на пандемията, икономиката ни отново ще се позиционира в траектория на растеж“, прогнозира управителят на БНБ.