Ел-Ериан: Испания показва, че за политиците времето изтича

Разочароващият прием на пазарите относно спасителния финансов пакет за испанските банки от понеделник е напомняне за европейските политици за нещо, което е доста по-познато на мениджърите ветерани от кризата на националните дългове на развиващите се пазари: колкото по-силно е подкопаването на доверието в провежданата политика, толкова по-трудно е да бъде включен частният сектор в нея, пише в свой коментар за CNBC съ-изпълнителният директор на най-големия облигационен фонд в света Мохамед Ел-Ериан.

Вследствие на това вместо привличането на частен капитал привидно смелите политически мерки улесняват изтеглянето му. Отговорът е да не се правят по-малко неща, а по-скоро мерките да бъдат по-всеобхватни и тясно свързани с действията на политиците, убеден е Ел-Ериан.

На хартия испанският спасителен пакет изглежда впечатляващ. Посоченото число е до 100 млрд. евро и много по-голямо от диапазона в оценките за дупката в испанската банкова система (40-90 млрд. евро, като оценката на МВФ задава долната граница).

То бе съгласувано бързо в събота и по начина на формирането си изглежда цели да избегне част от последиците, които направиха временната помощ за останалите три държави бенефициенти (Гърция, Ирландия и Португалия) постоянна.

Най-тревожното от всичко е, че доходността и рисковият спред по испанските държавни облигации приключиха понеделника на по-високо ниво от регистрираното преди обявяването на още една скъпа спасителна помощ за банките.

В добавка към нарастващата цена на заемания капитал това изпраща много негативно послание за ефективността на провежданата политика. А за да тръгнат нещата още по-зле, въздействието върху други потенциално уязвими облигации на страни от еврозоната бе отрицателно. Има логични причини за разочарованиeто на пазара.

Пакетът не разкъса все по-проблемната връзка между испанските банки и влошаващата се национална кредитоспособност. Прекалено много оперативни подробности остават неясни, други повдигат въпроси за по-сериозните настоящи инвеститори. А непотвърдената реакция на испанските банки, които според сведенията са продали част от притежаваните държавни облигации, добавя нови елементи на несигурност.

Всички тези неща са логични, но не обясняват обхвата на разпродажбата на ключови финансови активи. Всъщност действията предполагат, че пазарите като цяло губят доверие във функцията на политическия отговор, при това в нарастващо темпо.