Европа между две кризи

Решения на продължаващите проблеми се търсят всякакви – от изготвянето на съвместен план на Европейския съюз и Турция за овладяването на бежанската криза, при което Европа ще предостави финансова помощ за около 3 млрд. евро, за да задържа Турция бежанците на своя територия, до споразумението на Гърция с европейската служба Frontex, което предвижда подпомагане на работата по граничния контрол с Македония. Дали те ще проработят – предстои да видим.

По-важното е обаче, че докато през месеците, в които лидерите на Европа се противопоставяха един на друг в полемиката и действията си, обществата в собствените им страни също се оказаха разединени – ако в Германия гражданите посрещаха мигрантите с отворени обятия, готови да помогнат с каквото могат, то на други места, като Франция и Унгария, реториките срещу чужденците се засилиха. В резултат Европа може би е затънала в още по-тежка криза, която може да се окаже също толкова тежка, продължителна и предопределяща – кризата на идентичността и на общите европейски ценности, които явно вече не са толкова общи.

Под ръководството на канцлера Ангела Меркел Германия прие стотици хиляди хора – не без противоречия, но все пак с относително спокойствие. Гърция и Италия, които са спасили повече бежанци от всяка друга страна членка на съюза, и Швеция - страната от ЕС, приела най-много бежанци на глава на населението, също действат с достойнство. Но провалът на Европа да оцени човешката катастрофа коренно увеличи човешката, финансовата и политическата цена на кризата.

Един от стълбовете на ЕС, зоната за свободно движение на хора Шенген, сега е в опасност. Във време на отслабващо доверие към ЕС много започнаха да се питат дали премахването на свободното трансгранично пътуване е толкова лоша идея. И много явно смятат, че всъщност това няма да е толкова страшно. Стигна се до там, че външните министри на ЕС се договориха да ускорят с плановете за временна отмяна на зоната за свободно придвижване Шенген в ход, който ще позволи на правителствата да въведат гранични проверки за период до две години. Финално решение по въпроса предстои да се вземе.

Това не е всичко. Във време, когато Европа трябва да намери компромиси по бежанската криза, а и по други спорни въпроси като мястото на Обединеното кралство в съюза, ветровете на крайните политически течения се засилват и много скоро може да се окажат гибелни за Европа. Партии като „Национален фронт“ във Франция или „Партията на свободата“ в Холандия наблягат все повече на реториката срещу мигрантите и бежанците, срещу ЕС и общите европейски ценности.

Мрачната реакция на лидерите на Европа към победите на крайната десница, независимо дали те се случват във Франция, Австрия, Дания или Швеция, се превърнаха в рутина. Пагубното за Европа е, че за момента няма признаци, че това ще се промени.

Бежанската криза в Европа със сигурност не е единствената причина за кризата, в която изпадна Старият континент, но е една от тях. Сега, когато системата за подпомагане на бежанците е обтегната, колеблива и остаряла, Европа трябва да предприеме реципрочни мерки. Време е ЕС да спаси интегритета и достойнството си, преди да е станало твърде късно и разделенията да са станали непреодолими.