Да си спомним за голямата европейска мечта

Документът, който постави основите на европейската интеграция – Римският договор, става на 60 години. За съжаление това може да е последната му годишнина, смята Андрас Банет от Еuroobserver.

Когато през 2004 г. родната му Унгария става част от ЕС, той е бил изпълнен с възторг и еуфория, вярвайки че страната му е станала част „от по-добрата“ Европа. По подобие на Франсис Фукуяма и унгарецът е смятал, че историята е стигнала края си и че либералната демокрация е победила другите идеологии.

Никой не е предполагал, че тази доктрина може да рухне под влияние на половинчати решения и високомерие. Европейците и институциите на ЕС се смятат за носители на най-напредничавите идеи – човешките права над търговските интереси, високи етични стандарти, които трябва да бъдат уважавани и др. Днес обаче, смята авторът, малко хора отстояват тези ценности и ЕС губи основите си.

Въпреки че повечето еврократи смятат, че "гробокопачите" на ЕС са Орбан, Качински и Фарадж, авторът на статията не е на това мнение. Това е всеобща заблуда, включително за спектъра в ляво, тъй като те също не биха подкрепили ЕС в сегашната му форма. Половинчатата позиция на британската лейбъристка партия за оставане в ЕС, разочарованието на поляците и унгарците от неспособността на ЕС да победи корупцията и да донесе истинска демокрация в тези държави подрива доверието в Обединена Европа.

Реакцията на ЕС бе недостатъчна, за да демонстрира разбиране на проблема, а какво остава за решимост или възможност за решаването му. Критиците на съюза са набеждавани за расисти или пък са заклеймявани като про- или анти-европейски, дискредитиран президент е начело на Европейската комисия, гражданите биват пренебрегвани, когато искат да се наложи вето върху нов договор, или гласуват със „За“ на Brexit, или пък показват абсурдността на схемата на преразпределение на бежанците, продължава авторът.

Истинският проблем, според авторът, се корени в неувереността на европейските институции. И докато тяхната популярност е дори по-висока от тази на Конгреса на САЩ, то тяхната легитимност редовно се поставя под съмнение.

Ако френските или датските избори могат да поставят под въпрос цялостното съществуване на тези авангарди на европейската интеграция, ние би следвало да започнем да се съмняваме колко стабилни са основите на нашата система.

Натискът расте. Не е нужно да бъде избрана Марин Льо Пен за да се разклати еврото. Италианските банки, тромавостта на Европейската комисия по взимане на решения относно дефицита, както и други проблеми представляват един взривоопасен микс, който може да избухне само 15 години след създаването на единната валута.

Авторът дава интересна съпоставка със Стив Джобс. Той става изпълнителен директор на Apple отново през 1997 г., когато компанията има сериозни проблеми. Това, което Джобс прави, е премахване на 70% от продуктите на Apple, за да може да се фокусира върху нещата, с които компанията се справя най-добре. Това е било болезнено, но задължително – алтернативата е била банкрут.

Според автора ситуацията в ЕС е подобна на тази на Apple от 1997 г. Той смята, че днес ЕС трябва да се концентрира върху единния пазар, тъй като дори радетелите на Brexit са оценили неговите предимства и искат Великобритания да остане в него.Но за еврозоната, Шенген, Дълблинските правила, външната политика и други политики обаче има изключителни разногласия и се превръщат в несъстоятелни.

Създаването на „вътрешен кръг“ на евроинтеграция с цел по-нататъшното равитие на ЕС няма да проработи. Различни институционални и политически норми, които обаче трябва да се отбележи са частично свързани и с хаотичността на взиманите от ЕС мерки в пост-маастрихските години, не позволяват този „кръг“ да стане реалност.

Популизмът и липсата на честност, които доведоха до избора на Доналд Тръмп в САЩ, набират сила и в Европа. Да си затваряме очите за това, както правиха американските медии, е огромна грешка. Тези явления не само ще доведат до избирането на популисти, но също така могат да поставят Европа на колене.

"Ако не се погледнем в огледалото, признаем нашето високомерие и преосмислим европейската интеграция, ЕС може да не просъществува", завършва авторът.