Истинската бежанска политика на ЕС: Разделяй и отлагай

Що се отнася до бежанците, посрещането на бягащите от войната в Украйна от Европейския съюз (ЕС) е изключение от едно доста смъртоносно правило. Милионите украинци, спасили се от войната в различни държави от ЕС, получават много различно посрещане от бежанците, които бягат от конфликти другаде, например Сирия или Афганистан. В някои от тези войни членки на ЕС са директни участници.

При предишни бежански вълни членките на ЕС демонстрираха желание да спрат притока на търсещи убежище, пише Politico.eu. Същевременно на украинците бързо им се даде временен статут, който им осигурява почти същите права на живот и труд в ЕС, както на гражданите на страните от блока.

За първи път ЕС предоставя такива права на бежанци съгласно законодателен механизъм, който беше въведен през 2001 г. след Балканските войни като отговор на притока на хора от Западните Балкани.

Отговорът на ЕС на войната в Украйна е в рязък контраст с реакцията на други бежански вълни – например заради войната в Сирия и при превземането на Афганистан от талибаните миналото лято след изтеглянето на западните сили от страната. Макар че бежанците от тези две страни са десетки хиляди, специалният законодателен механизъм не беше активиран, а по-широки усилия се прилагаха за предотвратяване пристигането на търсещи убежище.

Това различно отношение подклажда обвинения в расизъм и вътре в ЕС, и извън него.

„Руско-украинската война разкри грозното лице на Европа. Тя показа расизма си срещу арабските и африканските мигранти, въпреки всички лозунги за правата на човека“, коментира Марва Ел-Шинауи, която води рубрика в Daily News Egypt. Според нея европейските правителства изглежда вярват, че защитата на бежанците е право само за европейците, а представителите на други раси не са „човешки същества“.

Независимо дали несъответствието в отговора е индикация за расизъм, това повдига важни въпроси за едно от най-сериозните незавършени неща в ЕС – управлението на миграцията, особено когато става въпрос за хора, търсещи убежище от конфликт или преследване, пише медията.

Дали настоящата криза, която вече размести коалициите между страните от ЕС, ще отбележи стъпка към промяна на нагласите? Ще се разшири ли съпричастността към украинците към онези, които бягат от други конфликти?

Неправителствени организации и експерти са скептични.

Напливът на бежанци от Украйна е последното от поредицата шокиращи и смъртоносни събития през последното десетилетие, които предизвикват призиви за реформа на миграционната политика на ЕС. Всички предишни усилия се провалиха заради междуправителствени спорове, тъй като някои държави не желаят да приемат чужденци.

Остава да видим дали тласъкът за промяна, създаден от най-голямата бежанска криза след Втората световна война, ще има същата съдба.

Ако шокът и състраданието са всичко, което е необходимо за изготвянето на миграционна политика в целия ЕС, блокът вече щеше да има такава, пише медията. Шок и състрадание имаше, когато потъна 27-метрова риболовна лодка с 800 души на борда край бреговете на о. Лампедуза през 2015 г. Корабът беше подал сигнал за бедствие и близкият португалски контейнеровоз „Крал Якоб“ отговори на него. Повечето пътници загинаха, след като неопитният капитан на плавателния съд с мигрантите случайно се блъсна в борда на масивния контейнеровоз.

Спасителите "буквално се опитваха да намерят живи хора сред мъртвите, плаващи във водата", каза тогава премиерът на Малта Джоузеф Мускат след трагедията. Само 28 души бяха извадени от морето живи, включително капитанът, който получи 18-годишна присъда за непредумишлено убийство и трафик на хора. За миграционната политика обаче – нищо.