Прогнозите за фондовите пазари през 2014 г. нямат нищо общо с тези за 2013 г.

Почти 30-процентната възвръщаемост на пазара на акции от тази година ни дава право да смятаме, че ценните книжа ще се представят чудесно и през 2014 г., нали така?

„Де да беше толкова лесно“, пише за MarketWatch издателят на „Hulbert Financial Digest“ Марк Хълбърт.

Истината е, че представянето на пазара на акции през следващата година няма нищо общо с представянето му през предходната.

За съжаление това не спира анализаторите да коментират и да спорят, защитавайки противното. Райън Дерик, старши стратег в Schaeffer’s Investment Research, наскоро сподели, че през всяка година след 1991, в която индексът S&P 500 е нараснал с почти 20%, пазарът на акции постоянно е растял и през следващата година.

И въпреки че рекордът на следващата година да не е бил перфектен, когато той анализира и годините от 1991 до 1975 г., резултатите все пак са окуражаващи: „След 1975 г. (когато S&P 500 е растял с поне 20%), следващата година той е нагоре с впечатляващите 12,84%, и с 82% от тогава. С други думи – по-добра възвръщаемост от средната за годината.“

Сам Щовал, главен стратег за S&P Capital IQ, също сподели мнението, че „добрата“ година по принцип е следвана от „отлична“ такава. В годините след1945 г. 21 пъти индексът S&P 500 е растял с повече от 20%. През следващата година S&P 500 записва рекорден среден ръст от 10% спрямо среден ръст на цените от 8,7% за всичките години след края на Втората световна война. Като допълнение към това, тези „добри“ години регистрират рекордно положително представяне от 78% срещу 71% ефективност за всичките години.“

За съжаление тези резултати нямат никакъв смисъл. От гледна точка на стандартните тестове за статистическа значимост е без значение дали размерът на извадката ще е твърде малък, за да се направят категорични заключения, или разликите няма да са достатъчни големи, за да бъдат значителни – или и двете.

Всъщност, залозите за фондовия пазар в дадена година са почти изцяло независими от отчетените резултати през предходната година. Анализирайки представянето на индекса на сините чипове Dow Jones Industrial Average от 90-те години на XIX век, Хълбърт разбира, че независимо дали индексът расте с повече или с по-малко от 20%, реализира въобще някакъв ръст, или пък е приключил дадената година с понижение, то вероятността следващата година индексът да нарасне гравитира около 65%.

Забележете, че фокусирайки се върху целия период от 1896 г. насам, очевидното предимство, че пазарът е нараснал с повече от 20%, напълно изчезва. В действителност изглежда като че ли пазарът се радва на леко предимство в годините, в които Dow пада. Хълбърт обаче не счита това предимство за статистически значимо.

Не бива да оставаме изненадани от тези резултати. Възвръщаемостите на пазара на акции във всяка една изследвана година са независими една от друга. Също като монетата, която, като хвърлим, не знаем дали пак ще се падне ези или тура. Пазарът на акции се фокусира върху бъдещето, а не върху миналото.

Ако пазарът взимаше миналото предвид, нямаше да страда от „ненужни и нездравословни сътресения“, както твърди Лоурънс Тинт, директорът на Quantal International – компания, която се занимава с моделиране на риска за институционалните инвеститори.

„Можем да се утешим с факта, че сравнително ефективните пазари винаги базират нивото си на очакваната бъдеща възвръщаемост и не включват миналото в изчисленията“, споделя Тинт.

Това не означава непременно, че фондовите пазари няма да се представят добре през 2014 г. Въпросът е там, че, ако го направят, това няма да има нищо общо с представянето им през текущата година.