Октоподът Паул доказа, че Бъфет е бил прав

Колкото и необичайно да е, героят на тазгодишното Световно първенство по футбол се оказа един октопод. Паул е на вид обикновено главоного мекотело, което живее в центъра за морски животни в Оберхаузен, Германия.

Славата на мекотелото дойде от успешните му прогнози на всичките седем мача на германците на първенството, както и от пророкуването му на победителя на финала в надпреварата. Паул се превърна в медийна сензация, независимо че нямаше възможност да дава интервюта.

Идеята, че един октопод може да знае каквото и да било за Световното първенство, а какво остава и да прави прогнози, е нелепа. Паул не може да каже нищо полезно за футбола. Колективното ни прехласване пред октопода, който е последовател на Нострадамус от животинския свят обаче, напомня на един пример, даден от най-добрия инвеститор на всички времена преди повече от 25 години, пише изданието Sydney Morning Herald.

През 1984 г. Уорън Бъфет написва статия, озаглавена "Суперинвеститори от Греъм и Додсвил". Материалът се базира на реч, която Бъфет изнася в университета в Колумбия през същата година по повод 50-годишнината от публикуването на легендарната книга на неговия ментор Бенджамин Греъм и Дейвид Дод – "Анализ на ценните книжа" (Security Analysis).

В статията си Бъфет отхвърля тогавашното виждане на академичните среди, че пазарите са „ефективни“, защото „цените на акциите отразяват всичко, което се знае за перспективите на едно дружество, както и за състоянието на икономиката“.

Много учени заключават, че всеки, който успява на пазара (като Бъфет), е просто късметлия – аргумент, на който самият Бъфет представя опустошителни контрааргументи.

Той кара читателите „да си представят национално състезание по хвърляне на монета“, където 225 милиона американци залагат долар и хвърлят монета във въздуха всяка сутрин. Всеки обявява предположението си, преди да метне монетата, а победителите удвояват печалбата си, като прибират парите на загубилите (които отпадат).

„След десет хвърляния в десет сутрини ще има приблизително 220 хиляди души в САЩ, които са познали правилно коя страна на монетата ще се падне. Всички те ще са спечелили малко над 1000 долара“.

След 20 дни 215 души ще са познали резултата от хвърлянията на всичките 20 опита и всеки ще е прибрал по 1 млн. долара от загубилите. Инвеститорът прави предположението, че тези хора, достигнали до този етап в играта, вероятно ще започнат да пишат книги за успеха си „и ще трябва да се справят с професори скептици с довода “Ако това е невъзможно, защо ние сме 215 души, които сме успели?“

Но, както посочва и Бъфет, същият резултат ще се получи и ако в играта се включат 225 милиона каквито и да е организми (или октоподи).

Имайки предвид доводите на скептиците относно примера си, Бъфет изказва превантивно и своите разсъждения. „Бих казал, че има някои условия в примера. Ако (а) сте взели 225 милиона орангутана, разпределени приблизително като населението на САЩ, от тях (b) останат 215 победители след 20 дни и ако (с) откриете, че 40 от тях идват от зоологическа градина в Омаха, ще сте сигурни, че има нещо особено тук“.

Бъфет казва, че ако откриете необичайна концентрация на резултати извън нормалните по някакъв географски признак (било то за успешно хвърляне на монети от орангутани или разпространение на рак например), това непременно ще изисква последващо проучване.

„В допълнение към географските корени“, пише Бъфет, „може да се наблюдава и онова, което аз наричам интелектуален произход.“ Той обяснява също, че необичайно високият брой успешни „хвърлячи на монети“ в света на инвестициите обикновено изповядват една философия и общи ценности при инвестирането.

След като каталогизира хвърлянията на успешните инвеститори, Бъфет обобщава, че подходът им е еднакъв. „...всички се възползват от разликата между пазарната цена на бизнеса и вътрешно присъщата му стойност“.

Конвенционалните икономически теории казват, че хора като Кер Нилсън (австралийски милиардер, фонд мениджър и съосновател на Platinum Asset Management) и Уорън Бъфет не могат да бъдат статистически извадки. Но, за разлика от октопода Паул, техният избор и действия се основават на предварително дефинирана философия.

Това би трябвало да подскаже, че ефективността на пазарните хипотези и типът на подхода – интелектуалния произход – които тези успешни бизнесмени използват, явно е доста успешен.