Роботизираните коли ще решават кой да живее и кой не

Знаем ли твърде много?

Друго решение е да “скрием” част от информацията, която може да доведе до взимането на неетично решение от страна на колата. Ако отново използваме горните два сценария, това би означавало колата да не знае марката и модела на автомобилите наоколо, както и наличието на каска и други предпазни средства в екипировката на мотоциклетистите.

Неизползването на информация в оптимизацията на пътни инциденти може да не е достатъчно. За да са етично коректни, робо-колите може да се наложи да не събират каквато и да е информация. Няма ли обаче обществото да се разгневи, ако се стигне до смъртен случай в инцидент с автономна кола, която е разпологала с ценна информация за избягването му, но не я е ползвала?

Вероятно по същия начин ще мислят и автомобилните производители и застрахователите, които ще държат колите да събират възможно най-много информация, която да помогне за разбирането и изучаването на автономните коли, както и катастрофите, в които те участват.

Оттук накъде?

В бъдещите безпилотни автомобили системите за предотвратяване на инцидент няма да са достатъчни. Понякога ударите са неизбежни, което се дължи на елементарна физика. Или няма достатъчно време, за да сработят спирачките, или в колата има технически проблем, или времето е лошо, или просто лош късмет на водача. Именно в такива моменти робо-колите трябва да разполагат със стратегии за оптимизиране на неизбежни катастрофи.

За да се намали негативният ефект от катастрофите, програмистите разработват алгоритми, които преценяват щетите (имуществени и други), базирайки избора си на изчисленията, като приоритетът пада върху вариантът с по-ниска цена. Въпросът е, че всичко това трябва да е прозрачно, обосновано и най-вече етично.

Разбира се, сценарии като този с джипа и мотоциклетиста се случват много рядко, но умелото справяне именно с най-сложните и редки казуси би помогнало на технологията да се наложи на пазара.