Експерт: Дългосрочните последици от принудително удържане да рецесията ще бъдат по-големи

Той напомни, че евентуална консолидация на бюджета на Европейския съюз стои като цел, но тя трябва да бъде постигната с по-гъвкави правила.

„Европа няма как да увеличи разходите, трябва да се подпомага населението и фирмите в енергийната криза, но ако това се прави на всяка цена, те няма да имат мотивация да намалят потреблението на енергия през тази и другата зима, коментира финансовият анализатор. – Трябва да се промени подходът при постепенното увеличение на сметките за ток и газ, съчетано с покриване на част от тези сметки от страна на бюджета. Всички останали разходи трябва да бъдат ограничени, което автоматично означава рецесия.“

Красимир Йорданов е категоричен, че няма как Европа да избегне рецесията. По думите му в противен случай може да има валутна криза, масови фалити и банковата система може да е изправена пред сериозни предизвикателства.

Експертът обясни причините за срива на паунда и пазара на облигации в Обединеното кралство. „Оттук насетне паундът би трябвало да продължи да поевтинява спрямо долара въпреки големите спадове до момента и временната стабилизация“, прогнозира той. Йорданов напомни, че Великобритания има дефицит по текущата сметка, което в основната си част означава, че вносът изпреварва темповете на износа, а не малък фактор за това са и енергоносителите.

„Вътрешното потребление е по-голямо от вътрешния доход и вътрешните спестявания не са достатъчни да покрият вътрешните инвестиции, на макрониво се правят заеми, за да се поддържа стандартът та живот“, посочи той и потвърди, че междувременно Английската централна банка иска да повиши лихвите заради ускорението на инфлацията, което дава сигнал на потребителите да увеличат спестяванията, да потребяват по-малко и така да се балансира ситуацията. Според него така ще се върне доверието на чуждите инвеститори и те ще финансират дефицита по капиталовата сметка, ще има и „по-голямо доверие към паунда“.

Експертът обаче е на мнение, че решението на английското правителство да увеличи още повече правителствените разходи, „което и изключително популистко“, означава, че ще нарасне и вътрешното потребление, а това е точно обратното на това, което иска да направи АЦБ. Йорданов очаква, че при двойни дефицити – бюджетен и нарастващ дефицит по текущата сметка, чуждестранният капитал ще иска по-голяма премия за риска и по-високи лихви по облигациите. По думите му това е причината „доходностите по цялата лихвена крива да скочат“.

Той потвърди, че в тази ситуация пенсионната система на Великобритания се изложи на риск пред рязкото обезценяване на облигациите. Анализаторът смята, че за преодоляване на ситуацията централната банка ще жертва валутния курс. „Чрез контролиране на дългия край на кривата – на лихвите – АЦБ дава сигнали на пазара, че ще жертва валутния курс. Капиталовата и текущата сметка трябва да са в баланс, едното от двете трябва да надделее“, посочи Йорданов и предположи, че платежният баланс е в криза заради натиска за намаляване на капиталовата сметка.

По думите му настоящите мерки означават частичен контрол на лихвите, което рискува страната да не може да привлече чужди спестявания и капитали, за да финансира дефицита по текущата сметка, тъй като инвеститорите искат по-голяма компенсация за риска и по-висока доходност. „Защо бих купил дълг на Великобритания, който ми носи по-ниска лихва от този на САЩ, например?, риторично попита експертът. – Ситуацията е типична за криза на платежния баланс и валутна криза – има натиск за излизане на капитали, но и натиск за увеличаване на дефицита по текущата сметка. Едно от двете трябва да отстъпи.“

Той обаче е убеден, че няма да се стигне в ситуация, при която Великобритания да поиска помощ от Международния валутен фонд. „Това би било доста голям удар по самочувствието на управляващите, на цялата политическа класа, на англичаните“, заяви Йорданов. Той дори очаква правителството на Великобритания да падне и Лондон да се откаже от всички планирани допълнителни разходи.

Ще се промени ли Пактът за растеж в контекста на енергийната криза и перспективата за рецесия? Какво послание към Италия и еврозоната прави случващото се във Великобритания? Какви са приликите между ситуацията във Великобритания и Япония? С какви резерви разполага Японската централна банка, за да смекчи обезценяването на йената?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.