Кр. Катев: Свръхликвидността и ниските лихви у нас пречат за овладяване на инфлацията

Ако България беше член на еврозоната, щеше да се справя по-адекватно в борбата с инфлацията, тъй като нямаше да има забавяне в трансмисионната политика и ефектите от решенията на Европейската централна банка щяха да се отразяват моментално в икономиката на страната. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи Красимир Катев, бивш зам.-министър на финансите.

Според него инфлацията в България ще падне до 9-9,5% до края на годината, докато в  еврозоната тя ще е между 4% и 5%.

„Много европейски банки дават лихви по депозитите над 3,5%, някои дори 4%, за разлика от български банки, където не съм чувал за лихва по-висока от 1%-1,5%, което е резултат на свръхликвидността в лева в България“, посочи финансистът.

Тази свръхликвидност и желанието на местните банки да направят свръхпечалба - плащат по 1% на депозит, а могат просто да направят депозитите в банките-майки в Гърция и Италия на по 3%-3,5% без много да се трудят.

По думите на Катев докато не се вдигнат плавно лихвите по депозитите в лева, няма да се почувства по-значително затягане на монетарната политика в България. Той обясни, че това е причината БНБ да е проактивна с искането за минималните задължителни резерви.

„Забавянето на трансмисионната политика, свръхликвидността и ниските лихви по депозитите пречи на бързото овладяване на инфлацията. Ако можеше в момента да се получи лихва от 4%-5% в България, поведението на потребителя щеше да бъде малко по-различно“, смята финансистът.

Катев потвърди, че „устремът за борба с инфлацията“ надделя при решенията на централните банки тази седмица и ЕЦБ намали повишението до 0,25% oт предишните 0,5%. „Федералният резерв обяви с половин уста, че най-вероятно ще направи пауза, докато в Европа пазарите залагат на още две повишения с подобен размер. Нови банкови проблеми или данни за инфлацията могат да променят политиката на Фед, докато за момента ЕЦБ категорично не споменава възможността за обръщане на посоката“, прогнозира той.

Финансистът напомни, че повишенията на лихвите винаги действат със закъснение върху реалната икономика от шест месеца. Той потвърди, че трябва да мине известен период, за да се види ефектът в САЩ от пикови лихви от 5-5,25%, а в еврозоната от евентуално 3,75% през септември. „Моето лично очакване е, че и двете централни банки поне шест месеца след достигане на пиковите стойности няма да правят нищо в посока на намаляване на лихвите. За ЕЦБ пазарите очакват някакво намаление най-рано в първото или второто тримесечие на следващата година", прогнозира Красимир Катев.

Защо нивото на инфлация в Източна Европа е близко до това в България? Може ли да се очаква засилване на еврото през следващите дванадесет месеца? Изконсумиран ли е от валутните пазари ефектът от повишенията на лихвите що се отнася до двойката евро/долар? Има ли сигнали за рецесия в САЩ? Кой от геополитическите фактори ще повлияе на политическите решения на Фед да направи лихвена пауза?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.