Банковият надзор в ЕС ще оценява влиянието на лихвения риск в текущия стрес тест

Европейските финансови власти разпитват кредиторите относно експозицията им към бързо нарастващите лихвени проценти, за да проучат доколко този риск може да се разпространи извън банковия сектор.

Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на банковия надзорен орган на Европейската централна банка (ЕЦБ), коментира, че банката проучва дали нереализираните загуби по облигационните портфейли на кредиторите, чиято стойност е спаднала, тъй като разходите по заемите са се повишили, могат да подкопаят капиталовата им база по време на криза, пише FT.

Енрия говори на събитие, организирано от доставчика на новини и данни MNI. По думите му ЕЦБ ще попита банките каква част от лихвения риск са хеджирали чрез възможностите, които им предоставят финансовите пазари.

Надзорният орган е поискал също така от банките да посочат 20-те най-големи контрагенти по договорите си.

Стратегиите за хеджиране се изследват като част от стрес теста на надзорния орган на банките в еврозоната, който ще се проведе това лято, пояснява Енрия. Регулаторите са загрижени, че хеджирането може да означава, че рискът от повишаване на лихвените проценти е изместен извън банковия сектор, като например към хедж фондове или застрахователни компании, а там той е по-малко видим.

Информацията, събрана от ЕЦБ за нереализирани загуби по облигации, няма да повлияе пряко на резултатите от стрес теста и банковият надзор предстои да реши дали да публикува данните отделно.

Глобалните надзорни органи подцениха потенциала на ръста на лихвите да оказва негативно влияние върху банковата система.

Миналата година ЕЦБ поиска от банките да моделират въздействието на увеличение с 2 процентни пункта на разходите по заемите върху стойността на техните облигационни портфейли - по-малко от увеличението с 3,5 процентни пункта, което се случи от миналото лято.

Подновеният фокус върху лихвения риск идва, след като Silicon Valley Bank в САЩ фалира заради тегления на депозити. Това принуди банката да продава държавни облигации на голяма загуба, за да си осигури ликвидност, с което още повече се подкопа доверието и изтичането на средства от банката се ускори.

Облигациите на банката са продадени на по-ниски цени в сравнение с цените, на които са купени, заради резкия ръст на лихвите в САЩ.

Според Енрия банките в еврозоната притежават „значително“ количество активи, които – подобно на SVB, са осчетоводени да бъдат държани до падеж. Това означава, че загубите от тези облигации не се осчетоводяват текущо. Три четвърти от облигации на стойност 2,8 трлн. евро, притежавани от банките в еврозоната през декември миналата година, са осчетоводявани така, казва Андреа Енрия.

Той допълва обаче, че размерът на тези нереализирани загуби за банките от еврозоната е „в различен план“ от по-мащабния проблем в САЩ.

МВФ изчислява в доклада за финансовата стабилност от този месец, че такива нереализирани загуби биха намалили капитала на извадка от банки в САЩ с 2,5 процентни пункта, докато еквивалентният удар по капитала на извадка от европейски банки е 0,5 пункта.

Общинските спестовни банки в Германия заявиха миналия месец, че са регистрирали загуби от 7,8 млрд. евро, за да отчетат въздействието на по-високите лихвени проценти върху своите облигационни портфейли. Тази стойност представлява 4,3 на сто от общия им капитал.

Банковият стрес тест в еврозоната, който моделира въздействието на тежка рецесия и рязко покачване на разходите по заеми, започна през януари, а резултатите трябва да бъдат публикувани през юли.