Л. Попйорданов: Банско не трябва да се разширява повече

Кметът на Банско може да въведе през зимните месеци транспортна схема, която да бъде  приятелска за туристите. Колите да се оставят в началото на града на безплатен и охраняем паркинг и оттам автобуси да развеждат туристите. Всяка сутрин с автобуси туристите могат от хотелите да стигат до лифта и да се прибират след това. Става дума за автобуси на курорта. В момента Банско не е курорт. Курорт означава спокойно място, свързано с определени стандарти на безопасност. Банско в момента не е такова място. Така хората ще се чувстват спокойно и че получават нещо за парите си. Следващата стъпка е правиш нещо за туристите – и вдигаш цените, защото ниските цени не са добра посока на развитие.

Трябва да се развият и идеите за летен туризъм, т.е. за целогодишен туризъм. Банско всъщност винаги е било дестинация за летен туризъм. Усилията, които се полагат с провеждането на концерти и други събития, са добра идея. Друго нещо, от което кметът, а и всички биха спечелили, е да се създадат условия за истинска чуваемост между всички, не само големите хотели, не само концесионера, а и малките хотели и къщите за гости. Може да се подобри озеленяването, външният вид на сградите. Знаем за проблема, че хотелите не могат да купят карти за ски за своите клиенти. Това също е работа на общината, която е и съсобственик в дружеството концесионер. Общината, ако иска да се разглежда като сериозно място за туризъм, трябва да направи нещо, не може да отказва на собствените си хотелиери това право и тази възможност. Когато имаме концесия от този вид, имаме монопол, но не може всичко да се зауства в интересите на монопола.

Със сигурност този лифт, който имат, трябва да стане по-бърз, а бих казал, че кабинките по-скоро трябва да се заменят с други, защото не съм убеден че инфраструктурно в рамките на концесионната територия втора кабинка е възможна. Иначе се поставя под въпрос територията на националния парк, който е световно наследство и от който бизнеса не черпи достатъчно, защото не харесва това наследство. В момента това място се рекламира повече като място за ски. Банско ще спечели, ако убеди хората в Пиринския край, че е за развитието на Пирин, а не за своите ски проекти. Ако нещата се разглеждат стратегически. Поне трябва да бъдат направени усилия, да има чуваемост, а нея я няма – нито за хората от Банско, нито за съседните общини. Затова и хората в Пиринския край не се идентифицират с успеха на Банско. Трябва да се започне с един безкомпромисен анализ, а след това да се отвори пътя на една широка експертна дискусия.

Нашите ски курорти често са сравнявани с тези в Австрия, Швейцария и други дестинации в Алпите. Какъв е моделът за развитие там?

Тези курорти също са правени с известни компромиси. Има сериозно застрояване и там, но с някои изключения във френските Алпи там няма мастодонти, каквито имаме ние. В Австрия, Швейцария, Северна Италия настаняването е в малки хотели, вили и къщи за гости на до  три-четири етажа с визия, която се вписва в ландшафта. Визията на строителството в Банско, Куниното не се вписва в ландшафта и това пречи в Банско да дойдат хора с пари. Те не искат да гледат нито строителни площадки, нито градове, те искат да гледат природата. Освен естетиката, имаме проблеми и с инфраструктурата.

В курортите в Австрия и Швейцария всяко нещо, което е правено, е правено със замисъл за инфраструктурата, капацитета. Нека не забравяме, че тези курорти не са направени и в национални паркове. Има предложения за доста писти в България извън Рила и Пирин, но инвеститорите не се интересуват. Това вероятно е защото искат да добият дървен материал и на практика да употребят планината още веднъж. Докато за тези държави, за които говорим, изобщо не става дума за строителство в национални паркове, още повече за национални паркове, които са световно наследство. За това трябва да сме чувствителни, да благодарим на природата за това, което ни е дала, да работим с това, което имаме, а не да го разрушаваме.

В тези курорти няма и монополист, който да владее всички съоръжения и услуги. Приходите от лифт картите не отиват в офшорни сметки и има разпределение на функциите. От една страна има хотели и къщи за гости, от друга страна – ски училища, а от трета - общината, която се занимава с поддържане качеството на живот на съответното място, транспорта,  рекламата, защото общината получава данъци от предприемачите. Правят се усилия всички тези курорти да се позиционират и като летни. Швейцария например в последно време изобщо не се рекламира като зимна дестинация, а като лятна. Австрия също – тя се представя като страната на Моцарт, на добрата кухня, на виното. Австрийското вино в момента е световен хит. На практика в тези страни виждаме адаптация към промените. Има такива примери и от Франция. Много курорти под 2 000 метра затварят. От дестинации за зимен спорт те се превръщат в крайградски зони за живот по-близо до природата. Така хората работят в градовете, а живеят в тези бивши вече курорти. Банско не може да разчита на това, защото е отдалечено, за разлика от Боровец. Градчето Банско не може да черпи от потока на един голям град, докато в Боровец, на само 70км от София, ако си представим, че някой ден снегът стане съвсем недостатъчен, хотелите биха могли да се превърнат в места за живеене, а ски пистите – в места за летен бобслей. Колоезденето също може да се развива, Боровец има много добър байк парк, Пампорово също.