iBanFirst: Инфлационният натиск от влизането в еврозоната ще е до 0,3 пр.п.

Прогнозната хармонизирана инфлация за следващата година ще е между 2,8% и 3,3%, като ефектът от самото въвеждане на еврото се очаква да бъде ограничен – около 0,3 процентни пункта. Според доставчика на валутни услуги и международни плащания за бизнеса iBanFirst може да се очаква ограничен инфлационен ефект след въвеждането на еврото за разплащания у нас. Истинското предизвикателство обаче пред фирмите ще бъде запазването на конкурентоспособността извън ценовите механизми.

Предизвикателството неценова конкурентоспособност

В момента износът е сравнително диверсифициран, ориентирайки се към продукти с по-висока технологична интензивност. От iBanFirst препоръчват след въвеждането на еврото българският бизнес да залага повече на иновации, ефективност и по-висока добавена стойност.

Според наблюденията на експертите много сектори вече предприемат стъпки в тази посока. Износът се ориентира към продукти с по-висока технологична интензивност, макар и със сравнително ограничена сложност. Расте делът на химикали, рафинирани горива, цветни метали, храни и машини – за сметка на текстил, облекло и стоки с ниска добавена стойност. Това развитие ще бъде ключово за справяне с конкуренцията в рамките на задълбочената европейска интеграция.

Опитът от Словения и Хърватия

Анализът на iBanFirst съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения, през 2007 г., въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване – без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза. В Хърватия, при присъединяването ѝ през 2023 г., ефектът достига 0,4-0,5 процентни пункта в резултат на т.нар. „ефект на еспресото“ – съчетание от закръгляване и глобално повишена инфлация, породена от енергийната криза. За България се очаква инфлационният натиск да бъде овладян и да наподобява словенския сценарий.

Предимства от присъединяването

По данни на Европейската комисия в първото десетилетие от съществуването на еврото делът на вътрешната търговия в еврозоната е нараснал от една четвърт на една трета от Брутния вътрешен продукт (БВП), като половината от този ръст се дължи на премахването на валутния риск и намаляването на разходите. Българските малки и средни предприятия имат потенциал да разширят позициите си в ключови държави като Германия и Италия и да навлязат на нови пазари като Бенелюкс, Австрия и Португалия, смятат в iBanFirst.

Очаква се еврото да засили интереса към България при текущите нива на преки чуждестранни инвестиции, които остават под пиковите от 2007 г. В Хърватия, след въвеждането на еврото туристите от еврозоната са се увеличили с 8% за осем месеца – ефект, който у нас се очаква да бъде по-умерен, но все пак значим.

Явлението, известно в икономиката като „ефект на Роуз“ (Rose Effect), вероятно ще се прояви и в България, в резултат на положителното въздействие върху търговията между страни, които използват обща валута. Този ефект ще е най-осезаем за МСП, които са били възпирани от разходите и сложността на трансграничните трансакции, прогнозират в iBanFirst.

Членството в еврозоната може да доведе до още по-висок кредитен рейтинг, по-ниски лихви и подобрен достъп до капитал – особено за малките и средните фирми. Банките ще получат достъп до кредитните улеснения на Европейската централна банка и това трябва да им даде възможност да отпускат повече заеми при по-ниски лихвени проценти.