Излизането на България от „сивия списък“ за пране на пари не слага край на проблемите

Очаква се България, заедно с Монако и Кот д'Ивоар, официално да бъде извадена от „сивия списък“ за изпиране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF) на 30 октомври след пленарна сесия на организацията в Париж. Това не означава отпадане на проблемите и предстои сериозна работа по постигане на реална ефективност в правосъдието, задълбочаване на контрола в извънбанковия сектор и подготвяне на институциите за новите регулаторни изисквания на ЕС през 2027 г.

Това коментира председателят на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления (БАЕПФП) Радомир Дуков в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Попадането в списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение поставя сериозен отпечатък върху икономическата среда. В момента българските граждани, фирми и банкови институции се третират като високорискови на международно ниво, което създава административни бариери, забавяния на транзакции и затруднения при откриване на сметки в чужбина, коментира Дуков.

Изваждането от „сивия списък“ е пряк сигнал към чуждестранните инвеститори за стабилизиране на рамката и улесняване на бизнес отношенията.

„Българският бизнес ще бъде много по-лесно допускан до чуждите пазари, по-лесно ще се откриват сметки. Това ще намали натиска върху финансовите институции, които имат кореспондентски отношения. В момента ние сме високорискови, българските граждани са високорискови, българският бизнес е високорисков. И това нещо рефлектира на цялата верига“, посочи той.

Премахването на негативния етикет ще спомогне и за справяне с проблема de-risking* — практиката чуждестранни банки превантивно да отказват услуги на субекти от определени държави поради регулаторен страх, допълни експертът.

Вкарването на България в списъка през 2023 г. (след проверка през 2022 г.) е резултат от натрупани пропуски в периода 2015–2021 г. — липса на приоритизация в прокуратурата, дефицит на осъдителни присъди и ниски нива на конфискация, каза Дуков. И подчерта, че се търси ефективност. 

Статистиката за страната ни показва сериозна ножица между образувани дела и реални наказания. За миналата година от около 580 наблюдавани и отворени дела за изпиране на пари в България има едва 18 осъдени лица. Към момента липсва и детайлна статистика за точната характеристика на престъпленията, поради което регулаторните и правоохранителните органи трябва да повишат видимостта и отчетността си.

FATF отчита напредък спрямо прецизирането на данните за действителните собственици. Исторически у нас съществуваше сериозен проблем с т.нар. акции на преносител и фиктивни офшорни структури, чрез които реалните собственици оставаха скрити зад чуждестранни юридически и адвокатски кантори, коментира Дуков.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.