Българската индустрия е зависима от горивата и затова уязвима от ценови шокове

Българската индустрия е зависима от изкопаемите горива и затова е токова уязвима от волатилността на цените, беше коментирано по време на дискусия, посветена на декаробонизацията на индустрията, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. "Енергията е новата валута на глобалната политика", отбеляза служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков и допълни, че трансформацията към нисковъглеродна индустрия не е само технически, но и икономически и политически въпрос, който изисква планиране.

Той отбеляза различни нискоемисионни проекти, включително и новите блокове в АЕЦ "Козлодуй", проектите за ПАВЕЦ, батериите за съхранение на енергия, а също така и доставките на газ през Вертикалния газов коридор. 

Министърът беше категоричен, че бъдещето на енергетиката е нисковъглеродно, но балансирано, а отрицателните цени, които се появяват, показват необходимостта от още инвестиции в мрежата и в съхранение на енергия.

В негово отсъствие от индустрията коментираха, че не виждат подкрепа от държавата за намаляването на емисиите. "Големите предприятия се декарбонизират въпреки липсата на държавата в процеса", каза Константин Божинов от Heidelberg Materials. Той посочи, че електрификацията невинаги е работещ вариант за индустрията. При производството на цимент например емисиите са технически неизбежни, защото идват от печенето на варовика.

Затова и компанията развива проект за улавяне на въглероден диоксид, който е един от първите в България. Но Божинов отбеляза, че не среща подкрепата на държавата и разрешителни за проекта се бавят с месеци.

Улавянето на въглероден диоксид намалява общите разходи за емисии на индустрията и технологията трябва да бъде подкрепена, категоричен беше Александър Николов, бивш министър на енергетиката.

Улавянето на въглеродните емисии е много скъп процес за енергетиката, обърна внимание Мария Трифонова, част от Net Zero Lab. Според нея декарбонизацията в сектор "Енергетика" не се случва, защото има политически вакуум и няма воля за вземане на решения. 

Пример за това е съдбата на Маришкия басейн. Според оценки на Net Zero Lab "сърцето на българската енергетика" може да се превърне в модерен хъб за гъвкави енергийни решения благодарение на съществуващата инфраструктура, межовите връзки и индустриален капацитет. Те могат да подкрепят дългосрочното и междусезонно съхранение на енергия чрез иновативни технологии.

Изчисленията сочат, че нужната инвестиция е 3 млрд. евро, но ще се изплати само след пет години.

Улавянето на емисии не работи и за производителите на метали, каза Ивайло Георгиев от "Аурубис България". Той посочи, че 75% от въглеродните емисии са "привнесени" - идват основно от електроенергията, която използват в  предприятието. Само около 10% от тях са неизбежните технологични емисии. Затова и решението, което са решили да приложат в медодобивния завод, са възобновяемите енергийни източници.

Георгиев обаче също се оплака от бюрокрацията при одобрение на проекти и разказа за опит да бъде изграден вятърен генератор в завода, който да произвежда електроенергия за собствени нужди. Заради забавяние на разрешителни и други бюрократични спънки в компанията са реализирали два проекта за енергийна ефективност със същия ефект за емисиите.

Инвестиционните разходи за изградането на вятърни и соларни паркове намаляват и енергията от възобновяемите енергийни източници има най-предвидимите цени, защото те не зависят от суровини, каза Мария Кръстева от Българската ветроенергийна асоциация. Войната в Украйна показа още, че те са и по-малко уязвими при военни конфликти, отколкото големите конвенционални мощности.

"Тромавата администрация убива проекти", допълни още Кръстева.