Промените в климата застрашават поминъка на рибарите в Судан

По-малки риби, по-малко риба

Риболовната промишленост на Судан разчита главно на традиционно оборудване, включително харпуни, капани, хвърляне на мрежи и дълги куки, като рибарите работят предимно на Нил, неговите притоци, сезонни заливни низини и няколко изкуствени езера.

Сред обичайния улов, предлаган на големия рибен пазар в Омдурман, са нилски костур, тилапия и сребрист сом.

Най-малко 13 600 души в Судан са работили във вътрешния риболов към 2017 г., според последните налични данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), въпреки че това число не включва свързани работни места от продавачи на пазара до строители на лодки.

Мохамад Гизм ал-Сайед, 64-годишен рибар в Омдурман, сподели, че риби като африканския шаран и рибата тарк са изчезнали, откакто е започнал да работи в индустрията през 80-те години. "Размерът на рибата също се е променил - преди можех да хвана една риба, която тежеше до пет килограма, сега хващам риба с тегло под един килограм", добави той.

Последните три години се оказаха особено трудни за рибарите поради по-високите нива на водата, обясни рибарят.

Сини Нил, предразположен към наводнения главен приток на Нил, отбеляза рекордни водни нива през 2020 г. с няколко метра над средното ниво за наводнение. Изследователите приписват увеличението както на обилните валежи, така и на бързото градско разширяване около реката, което може да създаде повече отток.

Ограничено разбиране и данни

Судански рибари посочват като проблем и липсата на правителствено прилагане на законите за спиране на неразрешения риболов. Те посочват нарушения на правилата за риболов, които са наблюдавали, като например бракониери, използващи тънки мрежи, с които ловят млади, недостигнали зрелост риби и така нарушават естествените рибни популации.

Мохамад Ибрахим, директор на Техническата служба за рибарство в Хартум, заяви, че правителството има планове за по-добра защита на индустрията и за справяне с неразрешения риболов. Те включват усилия да се направи риболовът по-продуктивен и устойчив, осигуряване на обучение и техническа поддръжка и преразглеждане на законите за риболова, коментира той.

Според Есам Ясин Мохамед, генерален директор на изследователската организация WorldFish, едно от основните предизвикателства пред африканските нации е, че липсват данни за това как най-вече неформалният риболов допринася за работната сила и икономиката. Това може да означава, че политиците не успяват да инвестират адекватно в подобрения, посочи той.

"Подготовката на управлението на рибарството за ефектите от изменението на климата ще изисква значителни инвестиции и политически реформи, което не може да се случи без добро разбиране на сектора", казва още той.