Заседанията на водещи централни банки ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица

Започва поредна седмица, в която пазарите ще бъдат подвластни на войната на САЩ и Израел в Иран, която доведе до рязък шок в цените на енергоносителите и до страхове от засилване на инфлацията в глобален мащаб.

По-рано днес беше обявено, че САЩ и Иран са постигнали предварително споразумение за спиране на огъня и отваряне на Ормузкия проток, но междувременно се появяват все повече данни, които показват, че енергийният шок вече се разпространява и в по-широката икономика. Ето защо на фокус ще бъдат решенията на водещи централни банки – Федералния резерв на САЩ и паричните органи на Великобритания, Швеция, Швейцария, Норвегия и Япония за лихвените проценти. Те ще покажат как финансовите институции оценяват ефектите от напрежението в Близкия изток и смятат ли да им се противопостави с действия или предпочитат да запазят по-търпелив подход.

През следващите дни ще бъдат публикувани и ключови данни за икономиката на Европа, сред които и окончателните данни за инфлацията в еврозоната през миналия месец.

Ето какво ще движи пазарите тази седмица.

Войната в Иран

След като бе постигнато предварителното споразумение между САЩ и Иран, към 10:15 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поевтиняват с 4,5% до 83,4 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 5,1% до 80,55 долара за барел.

Американският президент Доналд Тръмп написа в публикация в социалната мрежа Truth Social, че разрешава „безплатното отваряне“ на Ормузкия проток и прекратяването на блокадата срещу Ислямската република. Според него протокът ще бъде отворен отново, след като споразумението бъде подписано в петък.

Докато държавният глава приветства решението с призива „Нека петролът потече!“, инвеститори и анализатори реагираха по-предпазливо. Те подчертават липсата на подробности по текста на споразумението, трудностите пред корабоплаването за възстановяване на транзита през протока и факта, че ще е необходимо време, за да бъдат възобновени добивните дейности в пълен мащаб.

Данните от Европа

За Стария континент седмицата започва с данните за търговския баланс и индустриалното производство в еврозоната през април.

Във вторник инвеститорите ще получат повече информация за заплатите във валутния съюз през първото тримесечие на годината, а институтът ZEW ще оповести данните от проучването си за бизнес климата през юни както за Германия, така и за цялата еврозона.

В сряда ще бъдат публикувани данни за потребителската и производствената инфлация във Великобритания през май, а по-късно Евростат ще обяви окончателните данни за ценовия натиск в еврозоната през миналия месец.

Публикуваните в началото на месеца предварителни оценки показаха, че потребителските цени са се повишили с 3,2% на годишна база през май спрямо отчетените 3% през предходния месец. Така през миналия месец инфлацията в еврозоната е надхвърлила нивото от 3% за първи път от над две години и половина.

В отговор миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г., тъй като представителите ѝ прецениха, че вече не могат да пренебрегват ускоряването на инфлацията, предизвикано от войната в Иран. След повече от три месеца военни действия, които поддържат цените на петрола високи, лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се вдигат съответно до 2,25%, 2,40% и 2,65%, считано от 17 юни 2026 г.

Това решение превърна ЕЦБ в първата голяма централна банка в света, която вдига разходите по заемите на фона на конфликта в Близкия изток.

В четвъртък британските власти ще оповестят доклада за безработицата в страната през април, а в петък пазарите ще получат данните за инфлацията в Германия през май и продажбите на дребно във Великобритания през май.

Английската централна банка

Според всички 65 икономисти, анкетирани от Ройтерс, Английската централна банка (АЦБ) ще запази основния си лихвен процент без промяна на ниво от 3,75% на заседанието си на 18 юни. Въпреки това анализаторите остават несигурни относно това какви ще бъдат следващите стъпки на централната банка по-късно през годината. Близо 40% от анкетираните очакват поне едно повишение на лихвите, а само шестима икономисти прогнозират намаление с 25 базисни пункта до края на годината.

Гуверньорът Андрю Бейли заяви по-рано този месец, че е от съществено значение инфлацията да бъде върната към целевото ниво и домакинствата да имат увереност, че централната банка е способна да постигне това.

Очаква се инфлацията във Великобритания да достигне връх от 3,6% към края на тази година, което е близо два пъти над целта на централната банка от 2%. Средната инфлация през 2026 г. се оценява на 3,3%, а през 2027 г. се очаква тя да се забави до 2,6%.

Според проучването британската икономика ще нарасне с 1,0% през тази година - ревизия нагоре спрямо прогнозата за 0,8% през май. За 2027 г. се очаква растеж от 1,1%, а през 2028 г. - ускоряване до 1,5%.

По-рано този месец Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) повиши прогнозата си за британската икономика през 2026 г. до 0,9% спрямо 0,7%, очаквани непосредствено след избухването на конфликта в Близкия изток на 28 февруари. Въпреки това компаниите от доминиращия британски сектор на услугите отчетоха лек спад в активността през май, тъй като последиците от войната доведоха до рязко увеличение на разходите, показа ключово бизнес проучване от миналата седмица.

Официалните данни, публикувани в петък, показаха също, че британската икономика се е свила с 0,1% през април, което е първият месечен спад от август насам.

Швейцарската централна банка

При ниво от 0%, Швейцарската централна банка има най-ниския основен лихвен процент сред страните от Г-10, а пазарите очакват тя да го запази на това ниво на заседанието си на 18 юни и през останалата част от годината, тъй като инфлацията остава ограничена, а силният швейцарски франк вече сам по себе си оказва значителен затягащ ефект върху финансовите условия.

Въпреки това представителите на паричния орган остават предпазливи по отношение на връщането към отрицателни лихвени проценти, поради което е вероятно Швейцарската централна банка да разчита в по-голяма степен на валутни интервенции, за да ограничи прекомерното поскъпване на франка.

Шведската централна банка

Шведската централна банка ще заседава тази седмица, но пазарите не очакват промяна на основния ѝ лихвен процент от 1,75% както на 17 юни, така и до по-късен етап от годината. Причината е, че базисната инфлация остава сравнително бавна.

Норвежката централна банка

Норвежката централна банка вероятно ще остави паричната политика без промяна на заседанието си на 18 юни, след като в началото на май повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,25%. Това увеличение дойде по-рано, отколкото анализаторите очакваха.

Годишната базисна инфлация в Норвегия неочаквано се ускори през май, което подкрепя очакванията, че лихвените проценти могат да бъдат увеличени допълнително по-късно през годината.

Федералния резерв

Федералният резерв ще проведе първото си заседание под ръководството на Кевин Уорш и никой не е напълно сигурен какво точно да очаква. Едно нещо обаче е почти ясно: централната банка с голяма вероятност ще запази основния си лихвен процент без промяна в диапазона 3,5-3,75% в края на двудневното си заседание на 17 юни.

Но има и много въпроси относно начина, по който Уорш ще ръководи Фед в следващата му епоха. Той поема председателския пост в момент, когато институцията е изправена пред нарастващи рискове за двойния си ангажимент, възложен от Конгреса - да поддържа инфлацията под контрол и заетостта на високо ниво.

Уорш запази мълчание относно вижданията си за паричната политика на Фед, откакто президентът Доналд Тръмп започна да го разглежда като кандидат за най-високия банков пост в страната миналата година. Преди това той подкрепяше по-ниски лихвени проценти в съответствие с многократно повтаряните искания на държавния глава. Дали това предпочитание е останало непроменено въпреки икономическите промени е един от основните въпроси, на които може да бъде даден отговор на заседанието в сряда, пише Investopedia.com.

В момента ускорената инфлация е сред основните тревоги на много членове на паричния орган, тъй като войната в Иран повишава цените на бензина и други стоки от първа необходимост. В същото време пазарът на труда остава устойчив, а безработицата е близо до исторически ниски нива. Предвид неотдавнашното ускоряване на инфлацията, за Уорш може да се окаже трудно да убеди мнозинството от колегите, че намаляването на лихвите е правилният ход, дори ако самият той смята така.

Освен това Кевин Уорш обеща „смяна на режима“ във Фед, а сряда ще бъде първата му възможност да обясни какви промени възнамерява да направи.

По време на изслушването си за утвърждаване на поста той заяви, че би променил начина, по който централната банка измерва инфлацията. Той също така вече сигнализира, че според него Фед трябва да намали размера на своя баланс.

Японската централна банка

Очаква се Японската централна банка (ЯЦБ) да повиши краткосрочния си основен лихвен процент от 0,75% на заседанието си на 15-16 юни, продължавайки предпазливия цикъл на затягане на паричната политика след излизането от периода на отрицателни лихвени проценти.

Въпреки това усилията на банката да демонстрира своята решимост в борбата с инфлацията са усложнени от двуседмичната хоспитализация на гуверньора Казуо Уеда.

Инфлацията при цените на едро в Япония се ускори през май с най-бързия си темп от три години насам, отчасти поради слабостта на йената.

Повишаването на лихвите би могло да помогне за овладяването на този натиск, макар че японските лихвени проценти все още остават ниски в сравнение с тези в повечето други развити икономики.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, на фокус в понеделник са докладите за инфлацията в Китай и Индия през миналия месец.

Във вторник ще бъдат обявени данните за китайското индустриално производство през май, както и за безработицата в страната през миналия месец. В същия ден заседание по паричната политика ще проведе и Австралийската централна банка, която вероятно ще запази лихвените проценти без промяна.

В четвъртък се очакват данни за износа, вноса и търговския баланс на Япония през май, а в петък – за брутния вътрешен продукт (БВП) на Нова Зеландия през първото тримесечие.