Какво означава ефектът Ел Ниньо за пазарите?

Точно когато пазарите преминават през инфлацията при енергоносителите, геополитическия риск и промяната в политиката на централните банки, в Тихия океан се натрупва друг източник на нестабилност, наречен Ел Ниньо.

По-рано този месец Националната океанска и атмосферна администрация потвърди, че над Тихия океан са се образували условия за Ел Ниньо. Ранните прогнози показват, че това може да се превърне в едно от най-мощните събития от десетилетия, с последици, които могат да се усещат далеч отвъд времето, пише Investing.com.

Ел Ниньо е естествен климатичен модел, който се появява на всеки няколко години, когато пасатите над тропическия Тихи океан отслабнат. Топлите повърхностни води, обикновено изтласкани към Азия и Океания, се изместват обратно към Северна и Южна Америка. Това движение променя моделите на валежите по света и често носи по-обилни валежи в части от Северна и Южна Америка и по-горещи, по-сухи условия в региони като Южна и Югоизточна Азия, Австралия и Южна Африка.

Сушите, горещите вълни или прекомерните валежи могат да нарушат засаждането, да увредят реколтата и да натоварят веригите на доставки на храни. След инфлационен цикъл, доминиран от енергоносителите, следващият шок от страна на предлагането може да дойде от храните.

Формира се мощно Ел Ниньо

Макроикономическото въздействие на Ел Ниньо е проучвано и измервано. Основно явлението засяга стоките, особено храните. Изследванията на централните банки и академичните среди като цяло сочат в една и съща посока – циклите исторически влияят на инфлацията и цените на стоките.

Изследванията на Федералния резерв показват, че близо 20% от движенията на инфлацията на цените на стоките могат да бъдат свързани с Ел Ниньо. Типичното явление може да повиши реалната инфлация при стоките с приблизително 3% за период от шест до дванадесет месеца, като хранителните стоки носят по-голямата част от въздействието.

Друго изследване показва, че има увеличение от около 5% на световните цени на неенергийните стоки, което продължава между шест и шестнадесет месеца.

Нарушенията във времето могат да намалят реколтата, да понижат качеството ѝ, да забавят логистиката и да затегнат физическите доставки. Цените реагират първо на селскостопанските пазари.

След като по-високите разходи преминат през веригите на доставки на храни и потребителските цени, това може да отслаби валутите, да повиши вносната инфлация и да ограничи възможността централните банки да намалят лихвените проценти.

Важни са два модела. Първо, въздействието върху растежа се различава в отделните страни. Австралия, Индия, Индонезия, Чили, части от Южна Африка и Андите са склонни да се сблъскват с икономически спадове, когато Ел Ниньо нарушава валежите и селскостопанското производство.

САЩ и части от Европа могат да изпитат по-леко положително въздействие. В Южна Америка соевият комплекс може да се възползва от по-влажните условия.

Второ, въздействието върху инфлацията е асиметрично. Натискът е най-силен в икономики, където храната има голяма тежест в индекса на потребителските цени, и прехвърлянето на валутата е високо. В тези случаи по-високите цени на храните и енергията могат да повишат инфлационните очаквания, да отслабят местните валути и да увеличат вносната инфлация. Това оставя централните банки с по-малко възможности за намаляване на лихвените проценти, особено в развиващите се пазари, които внасят суровини.

Еврозоната е по-малко изложена на влияние. Централната банка на Испания установява, че Ел Ниньо намалява инфлацията в еврозоната исторически с около 0,3 процентни пункта след дванадесет месеца, до голяма степен поради композиционните ефекти и Общата селскостопанска политика, която намалява прехвърлянето от световните цени на храните към потребителите.

Стоковите пазари обикновено реагират преди данните за инфлацията. Културите се търгуват въз основа на очакванията, а очакванията могат да се променят бързо, когато валежите, топлината и качеството на реколтата са под натиск.

Тази година рискът от метеорологичните условия идва в допълнение към вече напрегнатия фон на разходите за ресурси. Земеделските производители все още се справят с по-високите разходи за торове и дизел след месеците на стрес на енергийния пазар и геополитическите смущения.

Световната банка очаква цените на основните стоки да се повишат с около 16% през 2026 г., първото годишно увеличение от 2022 г. насам, главно заради енергоносителите и торовете. Очаква се цените на селскостопанските продукти да паднат в базовия сценарий.

Минали епизоди на Ел Ниньо често са били в полза на меките стоки. Какаото, кафето, захарта, палмовото масло, памукът и оризът зависят силно от моделите на валежите в тропическите региони. Все пак запасите, регионалните метеорологични условия и ефектите на заместване могат да променят ценовата реакция от една култура към друга.

Какаото изглежда особено изложено на риск. Кот д'Ивоар и Гана, най-големите страни производителки, представляват приблизително половината от световните доставки на какао. Силните епизоди на Ел Ниньо исторически са оказвали влияние върху производството на какао, понякога чрез суша, понякога чрез прекомерни валежи и болести.

Последният епизод показа колко вредна може да бъде тази комбинация. Обилните валежи първо увеличиха натиска с болести върху какаовите дървета. След това интензивната жега и сухите ветрове на Харматан удариха вече отслабените култури. Цените почти се утроиха през 2024 г. и надхвърлиха 12 000 щатски долара за метричен тон. Това беше един от най-екстремните скокове на цените на стоковите пазари.

Палмовото масло и памукът също са пряко изложени на риск от метеорологичните условия в Азия. И двете са свързани с условията в Индонезия, Малайзия и Индия. Слаб мусон бързо би променил очакванията за предлагането.

При кафето рисковете са свързани главно с робуста. Виетнам и Индонезия произвеждат около половината от световното производство на робуста, а Ел Ниньо обикновено носи по-горещо и по-сухо време при развитието на културите. Арабиката е по-нюансирана. Бразилия може да се възползва от по-нисък риск от замръзване, но жегата и сухото време по-късно през годината могат да застрашат реколтите.

При захарта въздействието е по-ограничено. По-слаб мусон в Индия и Тайланд може да повиши цените, но Индия може да пренасочи 3-4 милиона тона етанол, с което да компенсира по-голямата част от умерената загуба на производство.

Оризът има най-пряка връзка с мусона. Слабият дъждовен сезон в Азия може бързо да намали очакванията за производството и да повиши опасенията за продоволствената сигурност, особено в страни, където оризът е основна култура.

Царевицата зависи повече от регионалното време, отколкото само от Ел Ниньо. Сушата в някои производствени райони може да подкрепи цените, но сигналът е по-малко постоянен, тъй като в други региони условията за отглеждане може да са добри.

Що се отнася до соята, Ел Ниньо може да създаде стрес в някои региони, но Бразилия и Аржентина се възползват от допълнителните валежи. Това прави търговията със соя по-малко зависима от явлението в сравнение с търговията на ориз или палмово масло.

Природният газ е изключение. По-меката зима в Северното полукълбо обикновено намалява търсенето на отопление и оказва натиск върху цените. През 2026 г. обаче този мечи сигнал трябва да бъде балансиран със стреса на енергийния пазар, свързан с Ормузкия проток.

Следващият катализатор е индийският мусон. Валежите между юни и септември ще оформят перспективите пред памука, захарта, ориза и палмовото масло. Нормален сезон би ограничил част от риска от Ел Ниньо. Сериозен недостиг би върнал реалния риск във фокуса.

Съществува и времева разлика между фючърсите и физическите пазари. Прогнозите все още са повлияни от пролетната бариера за предвидимост - периодът, когато моделите на Ел Ниньо са по-малко надеждни, преди летните сигнали да станат по-ясни.

Фючърсите могат да започнат да ценообразуват метеорологичните рискове за 2026-2027 г. няколко месеца напред, докато физическите пазари остават обвързани с текущите запаси, състоянието на реколтата и краткосрочните баланси между търсенето и предлагането.

Последици за финансовите пазари

При акциите типичните печеливши са производителите на торове, доставчиците на селскостопански суровини и износителите на стоки, докато преработвателите на храни, компаниите за напитки и други потребители на селскостопански суровини надолу по веригата са изправени пред натиск върху маржовете.

Застрахователите и презастрахователите също могат да бъдат уязвими от повишение на загубите заради катастрофични събития, причинени от наводнения, суши и горски пожари. По-широкото представяне на акциите може да бъде засегнато от смущения в селското стопанство и стрес във веригата на доставки, въпреки че резултатите ще се различават в отделните региони.

За валутните и развиващите се пазари, икономиките, които внасят храни с висока чувствителност към инфлация и разполагат с ограничени външни буфери, са най-изложени на риск от валутна слабост и по-строга парична политика. Страните, които изнасят стоки, за разлика от тях, могат да се възползват от подобрените условия на търговия.

Като цяло мощно Ел Ниньо би създало значими макроикономически и пазарни ефекти, като подкрепя селективното излагане на стоки, хеджирането на инфлацията и внимателното позициониране по отношение на продължителността, активите на развиващите се пазари и разпределението на секторите.

Дори силното Ел Ниньо обаче е второстепенно спрямо енергийния шок заради затварянето на Ормузкия проток, което в момента определя вижданията за пазарите на стоки и инфлацията. Неговата стойност се изразява в натрупващ се риск за ръст на цените на храните и развиващите се пазари.