Предизвикателствата пред независимостта на Фед носят риск и извън САЩ

Намесата на американския президент Доналд Тръмп в независимостта на Федералния резерв ще се усети и извън САЩ. Това предупреди гуверньорът на Германската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Йоахим Нагел, цитиран от Bloomberg.

„Автономията е в ДНК-то на една добра централна банка“, посочи той по време на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 край град Дърбан в Южна Африка.

„Не бива да се играе с тази независимост, защото това може да има огромни последици, които се простират отвъд границите на САЩ“, каза германският гуверньор. „Независимостта е ключов актив за нас и има емпирични доказателства, че тя подобрява ценовата стабилност“.

Кампанията на президента Тръмп за оказване на натиск срещу председателя на Фед Джером Пауъл се засили през последните дни, разтърсвайки пазарите. Американският държавен глава опитва да убеди Фед, че трябва да намали лихвените проценти, които според него са твърде високи. Това поднови въпроса доколко президентът на САЩ може и трябва да влияе на институция, която по принцип е независима.

Тази независимост се цени от инвеститорите, а без нея обещанието на централната банка да контролира инфлацията е лишено от доверие.

Междувременно бивши представители на Фед и инвеститори предупредиха пред The Wall Street Journal, че централна банка, която е по-зависима от Белия дом, може да загуби способността си да действа бързо и надеждно, изправена пред финансови заплахи.

„Политиците почти винаги смятат, че лихвените проценти трябва да са по-ниски, отколкото са“, казва Алън Блайндър, икономист от Принстънския университет и бивш заместник-председател на Фед. „Това е основната причина, поради която се нуждаем от независима централна банка.“

Икономистите се опасяват, че натискът от страна на Тръмп може да увеличи несигурността и да подкопае доверието в паричния орган, когато избухне следващата криза. Това може да има значение не само за икономиката на САЩ, но и за много други държави.

Когато в миналото пазарите по света са се сривали, като например по време на руската дългова криза през 1998 г., Фед се е намесвал, за да ги подкрепи. Паричният орган често е участвал в международни финансови спасителни операции, като тази в Мексико през 1982 г. и отново през 1995 г., често за да предотврати верижна реакция на паника, която да дестабилизира световната финансова система. Той поддържа „суапови“ линии, по които отпуска долари на чуждестранни централни банки, които след това отпускат долари на собствените си банки, когато са под напрежение. По време на финансовата криза от 2007-2008 г. Фед работи със световните централни банки и финансовите министри, за да спре фалита на големи финансови компании.

Не е ясно дали един по-пряко контролиран от Тръмп Фед би участвал с такава готовност в подобни усилия или би поставил различни условия, свързани с други приоритети на президента.

Централната банка на САЩ поддържа разходите по заемите стабилни въпреки нарастващия натиск от страна на Белия дом. Миналия месец паричният орган отново задържа основния лихвен процент по кредитите без промяна, като от декември насам той се намира в целевия диапазон между 4,25% и 4,5%.

Федералната комисия по операциите на открития пазар на централната банка тогава разкри чрез своя „точков график“, че до края на 2025 г. може да бъдат осъществени две намаления. По време на пресконференция миналия месец обаче гуверньорът заяви, че Фед е „добре позициониран“ да остане още време в режим на изчакване. Причината е, че паричният орган се притеснява от агресивната търговска политика на Доналд Тръмп и предпочитат да се заредят с търпение, докато разберат дали тя ще ускори инфлацията, преди да се пристъпи към корекция на паричната политика.