Независимостта на Федералния резерв получи смъртна присъда

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и контролираният от републиканците Конгрес вече отхвърлиха две от трите заповеди, които ръководеха икономическата политика на САЩ в продължение на десетилетия: за насърчаване на международната търговия и за поддържане на поне някакво подобие на фискален контрол. Третата - да се делегира паричната политика на оперативно независима централна банка - също е напът да бъде заличена, пише Клайв Крук за Bloomberg.

Всяко едно отклонение от консенсуса, съществуващ преди Доналд Тръмп, по отношение на търговията, бюджетите и паричната политика би било вредно само по себе си, но комбинацията от трите включва съвсем различен вид риск. Лишаването на Федералния резерв от правомощия точно в момента, в който се засилват опасенията за инфлация, предизвикана от митата, и нарастващ държавен дълг, заплашва рано или късно да доведе до „перфектна“ икономическа буря.

Частичното неизпълнение на държавния дълг заради инфлация вече не е далечна възможност, а вероятен резултат. След като пазарите го видят, това се превръща в самоизпълняващо се пророчество. Очакваната инфлация ще скочи заедно с дългосрочните лихвени проценти (които Фед не може да контролира пряко). Когато при тези обстоятелства инфлацията започне да се ускорява, връщането ѝ надолу ще изисква както висока безработица, така и драстично затягане на бюджета.

Председателят на Фед Джером Пауъл обясни защо за момента лихвеният процент трябва да остане на настоящото си равнище – между леко рестриктивните 4,25-4,5%. Според него инфлацията все още е малко над целта от 2% и скоро може да се ускори заради митата, а безработицата е ниска. Разумно е да се изчака и да се види. Президентът обаче призовава за незабавно намаляване на лихвите с 2,5 процентни пункта и по своя неподражаем начин не изразява учтиво несъгласие с решенията на Фед, а напада Пауъл с директни обиди.

Макар Фед да настоява (както и трябва), че е съсредоточен върху мисията си и отказва да участва в политически задкулисия, изнервящата враждебност на президента вече компрометира свободата му на действие. Дори и Пауъл да не бъде уволнен, мандатът му приключва през май следващата година и държавният глава със сигурност ще назначи свой лоялен кадър. Оркестрираните спекулации за това кой може да бъде той дори вече са в ход. А когато името му стане официално ясно, още преди встъпването си в длъжност той може да влияе на решенията на Фед и членовете му за тяхната позиция.

Може ли финансовата институция да направи нещо, за да предотврати това? Всъщност, не много. Едно правителство, решено да командва централната банка, в крайна сметка ще постигне своето чрез комбинация от назначения и политически натиск. „Независимостта“ на Фед в най-добрия случай е норма, а не законово (още по-малко конституционно) разпореждане, а ако последните няколко години от политиката на САЩ са доказали нещо, то е, че нормите са за еднократна употреба. Въпреки това, с надеждата, че все още не е твърде късно да се промени нещо, Фед би могъл да предприеме няколко стъпки, за да се противопостави на предстоящото си потъване в сянката на президента.

Солидарността сред представителите на централната банка би помогнала. Това не означава директно да се влиза в диалог с Тръмп относно значението на независимостта на паричния орган или да се дава съвет относно опасността за собствения му имидж сред избирателите, ако я разруши. Това само би провокирало държавния глава и би ескалирало конфликт, който Федералният резерв не може да спечели. А и наистина би загубил, отчасти защото нормата за независимост е аномалия, която не е лесно да се защити принципно. Независимостта се е доказала като изключително ценна и без съмнение води до по-добра парична политика, но да се пази централната банка от ежедневната политика не е точно „демократично“.

Вместо това хората във Фед трябва да се обединят, първо, в следването на примера на Пауъл за учтива обществена сдържаност. Те също така трябва да избягват да предизвикват подозрения, че вече са застъпени про- и анти-Тръмп позиции. Анализаторите внимателно търсят признаци на такова разделение. Двама членове на Управителния съвет - Кристофър Уолър и Мишел Боуман - наскоро заявиха, че може да подкрепят намаляване на лихвените проценти още този месец. Позицията им е в противоречие с тази на Пауъл – особено като се има предвид, че преди това двамата са били разглеждани от анализаторите като ястреби*. Със сигурност те могат да се окажат прави по същество, отчасти в зависимост от това какво ще покажат данните през следващите няколко седмици. Но е трудно да се види каква полза има от това, че изглежда, че застават на страната на Белия дом в спора му с Пауъл.

Друг начин да се защити нормата на независимост - като същевременно се поддържат стабилни инфлационни очаквания и се комуникира по-ефективно политиката на Фед - би бил да се използва инструмент, който паричният орган погрешно е отхвърлял настрана в продължение на години. Той би трябвало да превърне едно просто „правило“ на паричната политика в отправна точка (а в идеалния случай - по-често в крайна точка) на решенията за лихвените проценти, вземани от финансистите.

Един от добре познатите кандидати е правило, което обвързва основния лихвен процент с действителните и прогнозните промени в номиналния брутен вътрешен продукт (БВП). Друго правило е това на Тейлър или един от неговите варианти, което обвързва лихвения процент с разликите между действителната и целевата инфлация и действителната и целевата безработица. Такива правила не трябва - а вероятно и не бива - да диктуват лихвения процент, тъй като в движение са твърде променливи. Но те създават централен казус, помагат за организиране на дискусията и предпазват от неоправдано резки и непредвидени промени (като например незабавно намаляване на лихвите с 2,5 процентни пункта.)

Още през 2018 г. наблюдателите на Фед, които се интересуват от правилата, с удоволствие чуха новоназначения Джером Пауъл да казва пред Конгреса, че редовно се консултира с тези изчисления и ги намира за полезни. Оттогава насам няма почти никакви последващи действия.

По време на изслушването си пред Конгреса в края на миналия месец Пауъл беше призован да обясни защо Фед е оставил лихвения процент непроменен на последното си заседание. Отговорът на гуверньора беше, че финансовата институция наблюдава пет такива правила от типа на „Тейлър“, като в момента четири от тях гласят, че не трябва да се правят промени, а едно дори сочи към увеличение на разходите по заемите. Последният доклад на Фед до Конгреса включва бележка, в която се посочват петте правила и техните предписания, но банката не насочва вниманието си към нея и материалът в повечето случаи се пренебрегва. Като инструмент за насочване на обществената дискусия, със същия успех може и изобщо да не съществува. Със или без Тръмп, това е жалко.

Все пак при наличието на самоуверен до безразсъдство президент солидарността на Фед и по-разумното насочване на общественото мнение не биха имали голямо значение. Изглежда, че времето за по-добра комуникация и по-интелигентна политика, основана на правила, е отминало. Ерата на независимостта на Фед приключва.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.