Федералният резерв е също толкова объркан, колкото и останалите

Най-могъщата институция в световните финанси е също толкова объркана, колкото и всички останали, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

На заседанието си в сряда Федералният резерв на САЩ запази лихвените проценти без промяна на ниво 4,25 - 4,5%, но гуверньорът Джером Пауъл и колегите му по същество признаха, че нямат представа какво ще последва. Те не могат да прогнозират с точност докъде ще стигнат митата на президента Доналд Тръмп, още по-малко как ще се отразят те на потребителската инфлация и пазара на труда. Финансистите не могат също така с увереност да предвидят сътресенията в имиграционната и фискалната политика и последствията от развиващата се война между Израел и Иран. Големият риск, разбира се, е, че несигурността и нерешителността може да направят така, че Фед да закъснее с органичаването на потенциалното нарастване на безработицата.

В обобщението на икономическите прогнози се посочва, че Федералната комисия по отворения пазар (FOMC) предвижда две намаления на лихвите през тази година. Но този „базов сценарий“ е едно огромно опростяване на перспективите и някои инвеститори може би подценяват колко трудно е преценяването на потенциалните събития, дори само през следващите три или четири месеца.

14 от 19-те централни банкери смятат, че рисковете за прогнозите им за инфлацията са възходящи - същият е броят на тези, които мислят същото за рисковете за прогнозите за безработицата. Накратко, те не претендират, че знаят какво предстои, но председателят Пауъл смята, че може да разберем това сравнително скоро.

„Имаме чувството, че през лятото ще научим много повече за митата и ще видим до каква степен ще се проявят ефектите им през следващите месеци. Мисля, че това ще повлияе на нашата позиция. Освен това ще видим как се развива пазарът на труда“, заяви председателят на Фед.

Като се има предвид цялата несигурност, Джером Пауъл е прав да остане в режим на изчакване, но не може да остане така твърде дълго. Междувременно тези от нас, които са встрани, трябва да се подготвят за доста бърза промяна на перспективите за паричната политика, потенциално още на заседанието на 16-17 септември. Може би наистина ще получим две намаления на лихвите през тази година, но също така е напълно вероятно да получим понижение на стойност 150 базисни пункта - или пък никакво. Това е чудесна среда за любителите на високите залози - но не толкова за американските домакинства.

Както отбеляза Пауъл, до голяма степен търговската политика е причината за това положение. През последните месеци дезинфлационните тенденции при жилищните и нежилищните услуги доведоха до това, че основният дефлатор на разходите за лично потребление (РСЕ) - предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – се е повишил с около 2,6% през май спрямо година по-рано (резултатът се основава на оценка на Bloomberg Economics от данните за потребителските и производствените цени).

Това изобщо не е страшно и вероятно щеше да е напът да се доближи до целта на Фед от 2%, ако не бяха изключително ненавременните и безсмислени търговски войни на Тръмп. Без митата Фед вероятно щеше да намалява разходите по заемите точно сега, осигурявайки баласт на колебливия пазар на труда и на жилищния пазар, който вече отчита годишен спад на цените в някои части на страната.

За съжаление, централната банка трябва да играе с раздадените ѝ карти. В непосредствен план все още не знаем дали компаниите ще прехвърлят по-високите цени върху потребителите или ще съкратят част от работната си сила - а може би ще бъде комбинация от няколко реакции. Рисковете за изпълнението на двата основни ангажимента на Фед за стабилни цени и максимална заетост са значителни и това води до парализа сред централните банкери - странен ефект на „затишие пред буря“ както във Фед, така и на финансовите пазари.

Но в някакъв момент преди есента е много вероятно нещо да наруши това спокойствие. Тревожен скок на първоначалните молби за помощи при безработица може да доведе до по-рязко намаляване на лихвените проценти от базовия сценарий на централните банкери.

Един или два стряскащи доклада за индекса на потребителските цени могат да задържат Фед в още по-продължителен период на изчакване и да предизвикат разпродажба на облигации.

А скок на инфлацията, съчетан с признаци на нестабилни инфлационни очаквания сред потребителите, може дори да върне повишението на лихвите на дневен ред.

Ако закъснеят с намаляването на щетите, представителите на Фед ще могат да си измият ръцете, обвинявайки търговската политика на Тръмп за всичко. Но те все пак трябва да се подготвят да действат незабавно и убедително, когато ситуацията изисква това.