Фискалният съвет: Бюджет 2026 задълбочава дефицита и отлага реформите

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. не залага необходимите реформи за стабилизиране на публичните финанси и крие рискове за дългосрочната финансова устойчивост на страната. Това се посочва в становище на Фискалния съвет по проекта на Закон за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

Липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор. Вместо на решителни консолидационни действия проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост и излага публичните финанси на опасност. Може да се задълбочат проблемите с бюджетния дефицит и държавния дълг през следващите години.

Експертите посочват, че правителството е заложило бюджетен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, което се равнява на близо 7,2 млрд. евро. По този начин България продължава да надвишава значително европейското изискване дефицитът да не надхвърля 3% от БВП. Заложеното свиване до 3,8% за 2027 г. и 3,0% за 2028 г. се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи.

В анализа се отбелязва, че в бюджета липсват съществени структурни реформи, които да ограничат неефективните разходи в държавния сектор. Според Фискалния съвет предвиденото намаляване на разходите за персонал с 10% от септември 2026 г. ще има минимален ефект върху хазната, като очакваните спестявания са едва около 85 млн. евро. Липсва стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор, а вместо това се разчита на механични, еднократни съкращения на бюджети.

Фискалният съвет критикува и планираните промени в осигурителната система. Макар част от осигурителната тежест да се прехвърля върху държавните служители и магистратите, предвиденото компенсиране чрез увеличение на брутните възнаграждения практически не води до реални икономии за бюджета през следващата година.

Според Фискалния съвет голяма част от ръста на приходите през 2026 г. ще дойде не от по-висока икономическа активност, а от нови мерки, които увеличават финансовото натоварване върху бизнеса и работещите. Сред тях са повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро, административното увеличение на минималните осигурителни прагове, ускореното повишаване на акцизите и планираното увеличение на цените на винетките с 30%.

Експертите предупреждават, че заложените допълнителни приходи от ограничаване на сивата икономика изглеждат твърде оптимистични и може да не се реализират в очаквания размер.

Една от най-сериозните критики е свързана с нарастващия държавен дълг. Според прогнозите той може да достигне 51,1 млрд. евро до края на 2028 г., което ще представлява близо 36% от брутния вътрешен продукт.

Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5,5 млрд. евро на година) излагат страната на сериозни пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1,78 млрд. евро през 2028 г. (близо 1,4% от БВП) ще започне директно да иззема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета.

Фискалният съвет посочва, че проектобюджетът за 2026 г. не съдържа ясна стратегия за реформи в публичния сектор и разчита основно на допълнително финансиране чрез дълг и ограничени разходни корекции. Според експертите това увеличава рисковете пред публичните финанси и може да задълбочи проблемите с бюджетния дефицит и държавния дълг през следващите години.

Фискалният съвет настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.