Русия: Светът ни мрази

Meta, компанията майка на Facebook, вече е включена в списъка на Русия с терористични организации, заедно с талибаните, Кавказкото емирство и групировката „Ислямска държава".

Бизнесът с компанията вече е незаконен и всяко споменаване в медиите трябва да бъде последвано от звездичка, обясняваща за какво става дума. Обвинението срещу Facebook е не заради дългогодишната борба на компанията за овладяване на джихадистите, а заради политиката ѝ, позволяваща на украинците да изразяват агресивни настроения към руските нашественици, която Държавната дума нарече „русофобия". От декларациите на ООН, до рационализирането на инвазията в Украйна - руските медии и официални лица рисуват картина на свят, в който глобалната политика се ръководи преди всичко от антируски предразсъдъци.

Способността на руската държава да поддържа контрола си чрез принудителни средства се проявява с пълна сила след инвазията, но през предходните десетилетия режимът на Путин разчиташе силно на медиите и технологиите, за да позиционира предизвикателствата към властта си като излизащи извън границите на социално приемливото говорене, пише в свой коментар за CEPA Бен Дюбоу, основател на компанията Omelas, която е специализирана в данни и анализи за това как държавите манипулират мрежата. 

Представянето на русофобията като всеобхватно обяснение, което стои зад геополитическите събития, служи именно на тази цел. Като приравнява противопоставянето на политиката на Кремъл с ирационални антируски чувства, Путин слива държавата и нацията. Така противопоставянето на държавата може да се приравни на противопоставяне на нацията. И превръща несъгласието в социално табу - политиката на Путин е толкова очевидно полезна за руския народ, че само онези, които му желаят злото, могат да не се съгласят с президента си. Затова руснаците, които са ужасени от безразсъдната агресия на един кървав режим, който ги изолира от останалия свят и заплашва да срине икономиката на страната, са определяни като предатели.

Предполагаемата - а понякога и реална - дискриминация, с която се сблъскват етническите руснаци в бившите съветски републики, е постоянна тема в управлението на Путин. Въпреки това изтъкваните примери често са неумело подбрани и предизвикват непропорционални реакции. Когато през 2007 г. Естония премести статуя на съветски войник от централния площад в Талин, лудостта, предизвикана от руското ръководство, предизвика най-голямата кибератака в историята до този момент.

Оправданието на Русия както за анексирането на Крим, така и за разпалването на сепаратизма в Донбас, произтичаше от предполагаемите усилия на Украйна да премахне руския език и идентичност. Но за първи път Путин използва термина русофобия в официална обстановка едва през 2019 г., на неофициална среща на върха на ОНД, където представи междувоенна Полша като раздирана от "русофобия, антисемитизъм и т.н." (и последва драматично и зловещо предупреждение – „Агресивният национализъм винаги прави човека сляп и премахва всякакви морални граници").

Този термин обаче ще се наложи в руските медии едва през 2021 г., когато режимът започва да подготвя населението за война. В блудкавата ревизионистична статия на Путин „За историческото единство на руснаците и украинците" от миналата година терминът е включен и се използва, за да се обясни защо външният свят погрешно смята руснаците и украинците за отделни народи. След това терминът започна да се разпространява, подготвяйки аудиторията за коментарите на Путин от декември 2021 г., че украинските действия в Донбас са равносилни на геноцид, които отбелязаха точката, от която няма връщане назад по пътя към войната. До 2022 г. русофобията се превърна в призмата, през която руските медии и ръководство филтрираха цялата геополитика, коментира Дюбоу. 

Като свързва опозиционните мнения с обикновена омраза, режимът ефективно делегитимира пътищата за несъгласие. А изобразяването на аутсайдерите като обхванати от животинска омраза, толкова силна, че стават неподатливи на логика, спомага за изграждането на солидарност: може да се вярва само на тези вътре, на близките до Кремъл, а това, което казват аутсайдерите, е лишено от логика.

Макар че в първите дни на инвазията на Запад се наблюдаваха известни антируски действия, породени от невежество - разбиване на барове, собственост на руснаци, и отмяна на представления на Чайковски, наред с други фанатични действия - опитът да се приравни руската политика към руския народ е фундаментално погрешен. Едва ли е ирационално да се отбележи, че политиката на Путин е лишила нацията от нейното величие. Руски гражданин изразява в Белград протеста си срещу водената от Владимир Путин война. Снимка: EPA/ANDREJ CUKIC

Всъщност именно тези, които се интересуват най-дълбоко от руснаците, тези, които са били погълнати от романите на Замятин и Лемонтов, възхитени от балета на Прокофиев, поразени от трудностите, които понася руският народ, от преживените човешки трагедии, от невероятната упоритост, са най-разтревожени от кървавата политика на Путин.

В резултат на това хиляди руски войници и десетки хиляди цивилни етнически руснаци в Харков, Чернигов и Мариупол, заедно с техните етнически братя украинци, татари, гърци и евреи, сега са мъртви. Едно поколение украинци ще израсне с непоклатимата увереност, че руснаците са брутални и жестоки окупатори.

Светът е пълен с фанатизъм и със сигурност има хора, които биха искали русофобията да се разпространи. И парадоксално те нямат по-голям съюзник за целите си от човека в Кремъл, заключава Дюбоу.