Европа преосмисля ядрените оръжия след охлаждането на отношенията със САЩ

Когато през март 2025 г. САЩ временно спряха споделянето на разузнавателна информация с Украйна, резултатите бяха незабавни. Силите на Киев претърпяха решителни поражения на бойното поле, докато европейските им съюзници наблюдаваха развитието с ужас, пише Bloomberg.

Прекъсването продължи само няколко дни, но предизвика сътресение в цяла Европа, тъй като стана ясна нова реалност – Вашингтон вече не беше надежден военен партньор и Старият континент се нуждаеше от план Б.

Европа се опитва да задържи все по-враждебните САЩ в НАТО, докато страните се надпреварват да се превъоръжават. И сега, за първи път от края на Студената война, европейските столици обсъждат как да разработят собствени способности за ядрено сдържане, казват запознати с въпроса източници, посочвайки разговори между военните и правителствата.

Европа разчита на САЩ за т. нар. си ядрен щит, който включва американски оръжия, базирани на континента, и пакта за взаимна отбрана на НАТО. Ако на САЩ вече не може да се има доверие, Европа се изправя пред зловещата перспектива да остане сама със съсед Русия, която притежава най-големия ядрен арсенал в света.

В момента в Европа само Великобритания и Франция разполагат с ядрени оръжия. Очаква се френският президент Еманюел Макрон да предложи възможностите си за ядрено сдържане на останалата част от Европа в речта си този месец, съобщават запознати с въпроса източници. Той вече спомена възможността за разширяване на френския щит над останалата част от континента миналата година след събитията в Украйна.

Ядрените способности на Европа зависят от две страни – Великобритания зависи от верига за доставки, доминирана от САЩ, но Франция може да поизвежда собствени бойни глави. Графика: Bloomberg LP

С достатъчно пари други европейски страни теоретично биха могли да се сдобият с ядрени ракети. Но това би изисквало болезнени решения – високи разходи и нарушения на международни договори, ако страните искат да разработят собствен арсенал, или приемането на факта, че подписването на договор за отбрана на съюзник вероятно ще доведе до риск от нападение срещу самите тях.

„Представете си, че Русия нахлуе в Естония“, казва Павел Повдиг, старши изследовател в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването. „Тогава Франция прави следните сметки – тя има способността да нанесе големи щети на Русия, но Русия несъмнено ще нанесе големи щети на Франция в отговор. Ще бъде ли Париж склонен да обмисли такава възможност?“, допълва той.

Европа действа предпазливо. Докато официалните лица работят по въпроса, те внимават какви сигнали изпращат на Русия, поддържайки разговорите в двустранен или тристранен формат между страни, които си имат силно доверие, казва запознат с преговорите източник. Той отказва да бъде съобщено името му поради деликатността на въпроса.

Страните, които участват в разговорите, обикновено приемат американски военни сили, близко разположени са до Русия и се чувстват пряко застрашени от Владимир Путин, казва източникът. Те се провеждат на високо военно ниво и дори министрите може да не са наясно с тях, допълва източникът.

Ядреното възпиране ще бъде гореща тема на Конференцията по сигурността в Мюнхен, която започва днес. Макрон ще произнесе речта си за ядрените оръжия по-късно, във Франция, след консултации със съветниците му, съобщават запознати с графика източници.

Замяната на щита на САЩ с нови европейски оръжия е непосилна задача за повечето страни, наред с други проблеми, казват експерти. Старият континент вече харчи огромни суми за увеличаване на конвенционалната военна мощ. През 2025 г. ЕС и Великобритания заедно са вложили над 530 млрд. долара за отбрана, което е повече от половината от брутния вътрешен продукт на Полша.

САЩ са единствената страна, която може да се мери с арсенала на Русия. И двете страни разполагат с ядрени бойни глави. Графика: Bloomberg LP

Засега най-добрият ход за Европа би бил да разработи свой арсенал от съвременни неядрени оръжия, които може да заплашват важни цели в Русия и да възпрепятстват евентуално нашествие, казва Дария Долзикова, старши изследовател в Royal United Services Institute.

„Не виждам общоевропейска [политика на] ядрено сдържане, казва Долзикова, автор на неотдавнашен доклад за ядреното възпиране в Европа. „Не смятам, че това е осъществимо. Струва ми се, че може да се зададе въпросът: Как французите и британците възприемат собствените си вътрешни средства за възпиране и как това се отразява на европейската сигурност?“, допълва тя.

Франция и Великобритания разполагат с около 400 бойни глави. За сравнение, САЩ разполагат с 1679 бойни глави, които може да нараснат след изтичането този месец на договора „Нов СТАРТ“ между Русия и САЩ, контролиращ ядрените оръжия.

Въпреки по-малкия си арсенал френските и британските бойни глави имат достатъчно взривна сила, за да унищожат стотици градове, казва Долзикова. Русия, от друга страна, е по-гъвкава, като огромният ѝ арсенал включва по-малки оръжия, което ѝ дава повече възможности за избор на цели и за реакция при ескалация на конфликт.

Великобритания и Франция харчат заедно 12 млрд. долара за поддържане на оръжията си всяка година. Това е над половината от целия бюджет за отбрана на Швеция, най-новия член на НАТО.

Да убедиш избирателите да приемат, че скъпите ядрени оръжия ще покриват и други страни, дори и ако разходите не се увеличат, може да се окаже трудна задача. Париж и Лондон вече се натъкват на недоволството на данъкоплатците, докато правителствата правят труден избор за бюджетите си.

Двете страни провеждат разговори за това как по-добре да координират ядрените си сили. Миналата година те подписаха Декларацията от Нортууд, в която се посочва: „Нашите ядрени сили са независими, но могат да бъдат координирани и да допринесат значително за общата сигурност на Алианса, както и за мира и стабилността в евроатлантическото пространство“.

Според доклад на института IFRI в Париж Франция би могла да разположи изтребители с ядрени способности в други европейски страни като Полша. По-лесните варианти включат увеличаване на участието на страните от НАТО във френските ядрени учения или по-тясно сътудничество между Франция и Групата за ядрено планиране на НАТО.

Отделните страни могат да инвестират в „готови за употреба“ способности, което означава да разполагат с всички елементи, необходими за производството на ядрено оръжие, ако се наложи. Но дори и това изисква ядрени електроцентрали, сложни и скъпи съоръжения за обогатяване и политическа воля за нарушаване на споразуменията за неразпространение на ядрените оръжия, казва запознат с ядрените обсъждания в Европа източник.

„Това е много сложен въпрос, тъй като [възможностите за] френско ядрено възпиране не е истински ядрен щит, какъвто ни предлага НАТО“, каза белгийският премиер Барт де Вевер пред Bloomberg. „Когато говорим за ядрени оръжия, става въпрос за харчене на много пари“, допълва той.

От гледна точка на партньорите им, не е сигурно, че Великобритания и Франция винаги ще имат правителства, ангажирани с идеята за защита на останалата част от Европа, казва Елоиз Файе, изследовател в IFRI. Франция ще проведе президентски избори следващата година, а Марин льо Пен и нейната дясна ръка Жордан Бардела открито се противопоставят на всяка идея за споделяне на способностите за ядрено сдържане.

„Нашите съюзници може да помислят, че няма как да разчитат на нас. За да се спечели доверие, е необходимо да се действа бързо, за да се създадат навици“, коментира Файе.

Междувременно НАТО удвоява усилията си да покаже единството си. Генералният секретар Марк Рюте многократно е заявявал, че американците остават напълно ангажирани с трансатлантическия алианс. Представител на Министерството на отбраната във Вашингтон заяви, че САЩ продължават да разширяват способностите си за ядрено сдържане в защита на съюзниците си.

Всъщност, когато САЩ говорят за това, че Европа трябва да се грижи сама за сигурността си, те имат предвид конвенционалната отбрана. Президентът Доналд Тръмп не е споменавал ядрената отбрана, а САЩ не са повдигали въпроса и в частни разговори, според запознати с въпроса източници. Белият дом не е отговорил на молба за коментар.

Арсеналът на Великобритания от своя страна е тясно свързан със САЩ. Въпреки че страната има оперативна независимост на ядреното си възпиране и подводниците са британско производство, ракетите му са произведени от американската отбранителна компания Lockheed Martin.

За разлика от Франция, Великобритания също така е предоставила възможностите си за ядрено възпиране на НАТО от 1962 г. насам, единствената европейска страна, която е направила това. Това означава, че не ѝ се налага да преговаря и да подписва двустранни споразумения с други членове.

Но предизвикателствата и разходите за разработване на ядрени оръжия, които да се конкурират с тези на САЩ, вероятно ще направят целите на Европа по-скромни. „Ако искате многослоен ядрен щит, тогава ви предстои много труден път, за да станете световна сила“, казва Де Вевер. „Не съм сигурен дали Европа трябва да го извърви“, допълва той.