Замразяването на участието на Русия в договора „Нов СТАРТ“ за контрол върху междуконтинентални стратегически ракети с ядрена бойна глава, което обяви президентът Владимир Путин, е опасно позициониране. Когато липсва диалог и липсва взаимен контрол върху възможно най-опасните и кошмарни оръжия, които човечеството е създало, това няма как да не обезпокои целия свят. Това заяви Здравко Попов, философ и дипломат, президент на Института за публична политика, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той напомни, че пактът е принципна договорка между СССР и САЩ за стратегическо въоръжаване, продължена и след разпадането на СССР, и се отнася до 90% ядрени бойни глави в света, като 6 хиляди са притежание от Русия и малко над 5 хиляди – на САЩ. По думите му с глобалния консенсус между двете големи сили е започнал контролът върху световния мир и сигурност
Попов обясни, че този договор трябва да се актуализира на всеки десет години и да се преподписва, за да се поддържа глобалният мир. „В Украйна се решава бъдещето на световния ред“, коментира той.
По повод посещението на американския президент Джо Байдън в Киев той посочи, че то има конвенционални и неконвенционални значения. Конвенционалните значения, по думите му, са ясно потвърждение на подкрепата – че тя не само няма да спре, но и ще продължи да се увеличава.
Аализаторът е на мнение, че неконвенционалните послания включват личното отношение на Байдън към Путин. „Сякаш (Байдън) иска да каже с посещението си, че не го е страх от Путин. Вижда се непоколебимостта, но е и психологическо предизвикателство, отбеляза Попов. – Другото послание е и до Китай – да внимава, да намери сили да се отдръпне от Русия и мълчаливо да спре подкрепата си с оръжия и с високи технологии“.
Президентът на Института за публична политика посочи, че Китай все още има нужда от време, за да достигне степента на силата във военното дело и високите технологии, особено що се отнася до изкуствения интелект.
Попов коментира и възможностите за присъединяване на България към еврозоната и Шенген, след като стана ясно, че страната ни няма да влезе във валутния съюз на 1 януари 2024 г. „Шенген и еврозоната са най-базисните интеграционни политики на Европейския съюз. Ако една страна е в тях, тя вече може да се нарече истински член на ЕС, а това увеличава степента на цивилизованост, на европеизъм“, заяви той.
По думите на Попов на фона на разногласията и съмненията в обществото в България страната ни започва „леко да прилича на сива зона“. „Вероятно определени кръгове в другите страни си казват, че може би тази страна не е достигнала до собственото си пълнолетие, за да вземе отговорно решение за своето бъдеще“, каза още той.
Кои държави подлежат на контрол върху междуконтинентални стратегически ракети с ядрена бойна глава? Защо е толкова разнопосочно поведението на различни политически сили и обществото за влизането на България в еврозоната?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.


Кои са най-опасните песни за шофиране
54-годишна гъркиня роди дете от ембрион, замразен преди повече от 22 години
Подготвят обновяване на фасадата на Спортна зала
Варна ще бъде домакин на Национален турнир по лека атлетика за хора с увреждания
Освежават всички пешеходни пътеки в "Аспарухово" преди 15 септември
Крис Райт: По-големият проблем е капацитетът за рафиниране
Крис Райт: В последната седмица през Ормуз излиза рекорден обем петрол
В САЩ вече не се шегуват с британската храна, част 2
В САЩ вече не се шегуват с британската храна, част 1
Тръмп: След изборите цените на петрола ще се сринат
Aston Martin представи първия си мотоциклет за шосе
Kia пусна три електрически GT модела в Европа
Range Rover не иска да продава повече, а по-скъпо
Volvo отново освежи XC40 и EX40
Защо Бърт Рейнолдс получавал нов Pontiac Trans Am всяка година
Кой е най-големият страх на американците 25 години след 11 септември?
Руската църква ще плаши Украйна на фронта с мощи на средновековен княз
Венера в Скорпион - какво очаква зодиите?
Партьорката на Джереми Кларксън: Задава се недостиг на бира
НЗОК плащала за скъпи лекарства, а системата отчитала евтини