Само инфлацията ли попречи на България да влезе в еврозоната?

Разнопосочни мнения за решението на българското правителство да се откаже официално от досегашната времева цел за влизането в еврозоната изказват икономисти, финансисти и експерти. Припомняме, че в петък България заяви, че няма да изпълни критериите за приемане на еврото през януари 2024 г., както беше планирано, което е удар по усилията на най-бедния член на Европейския съюз да се интегрира по-дълбоко в блока. Страната ни планираше да премине към единната валута една година след балканската си съседка Хърватия, която се присъедини миналия месец. България обаче е в политическа криза, която парализира изработването на политики и предизвика множество предсрочни избори. Следващият вот, насрочен за 2 април, ще бъде петият в рамките на две години.

"Решението да не приемем еврото от 1 януари 2024 г. беше очаквано. Знаехме, че инфлацията е твърде висока през последните месеци. Бяха положени усилия, но не успяхме", каза пред Нова Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Икономистът Виктор Папазов пък смята, че влизането на България в еврозоната „няма да стане по най-бързия начин и това е следствие от забавянето на процеса. Той припомни, че през последните пет години страната ни положи усилия да влезе в ERM II, т.нар „чакалня на еврозоната“. „После се оказа, че трябва да подадем писмо с намерение да изпълним определени ангажименти, включително да влезем в банковия съюз. Оказа се, че това писмо ще отнеме две години. На втората година влязохме в чакалнята. След това стояхме още две години. Ние сме в технически доклад”, коментира той.

Папазов е на мнение, че преждевременното влизане в еврозоната ще доведе до обедняване на българския народ и сериозни проблеми. По думите му приемането на еврото няма нищо общо с кредитния ни рейтинг.

Бранимир Ботев заяви по БНТ, че е обяснимо защо се отлага влизането ни в еврозоната и това е свързано с икономическото развитие на страната ни.

"Във временния отчет за развитието на икономиката в рамките на ЕС в следпандемичния период България е в дъното на таблицата. Страните, които са водещи, ни превишават с ръст 7-8 пъти като темп. Очевидно е, че инфлацията ще е проблем за цяла Европа, но тя се превръща в огромен проблем за България, защото не виждам никакво адекватно управление", заяви той.

Владимир Сиркаров е на мнение, че сред основните предизвикателства е инфлацията и това се разбира от хората.

Той смята, че не е коректно да се мисли за компромис, какъвто е направен с Хърватия. „При нас инфлацията, съотнесена към Маастрихтския критерий, е доста повече спрямо тази в Хърватия. Тоест компромисът за нас би трябвало да бъде доста по-сериозен. За съжаление, виждам проблеми през 2023 година и по други два критерия, които към края на годината могат да излязат наяве – бюджетния дефицит и дългосрочните лихвени проценти", предупреди Сиркаров.