Украйна е поразила свързани с Иран плавателни съдове в Каспийско море

Украйна е нанесла далекобоен удар по руски военен кораб и плавателни съдове, използвани за превоз на военни товари, свързани с Иран, в Каспийско море, съобщи президентът Володимир Зеленски в традиционното си вечерно обръщение към нацията.

„Постигнахме много силни резултати с далекобоен удар в Каспийско море – включително по съдове, използвани за военни товарни превози, свързани с Иран, както и по военен кораб“, коментира Зеленски, цитиран от Ройтерс.

Той определи операцията като част от „далекобойните санкции“ на Украйна срещу Русия.

Зеленски допълни, че украинските сили са поразили и други обекти на отбранителната промишленост, петролната инфраструктура и логистични центрове на руска територия.

Поразените плавателни съдове са превозвали военни товари между Иран и Русия, според Украйна, а Иран отрича

Според съобщение на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са ударени нефтената платформа „Филановски“, ракетен катер и два товарни кораба – „Порт Оля-2“ и „Бегей“. От СБУ посочват, че двата плавателни съда са използвани за превоз на военни товари между Иран и Русия, включително боеприпаси и защитно оборудване.

Операцията е била част от по-широка серия украински удари срещу руски военни и логистични обекти, включително предприятие в Кировска област, логистичен център в Екатеринбург, петролна рафинерия в Тюмен и горивна база в Ростовска област.

От Иран потвърждават за поразен ирански кораб в Каспийско море. Министерството на външните работи в Техеран съобщава, че при експлозията е загинал един моряк, а друг е бил ранен, според иранската агенция ИРНА.

Ведомството определя действията на Украйна като „враждебен и престъпен акт“, а украинският посланик в страната е извикан за обяснения.

Техеран настоява, че удареният кораб е бил търговски. Официалната позиция на страната е, че Иран не участва във войната между Русия и Украйна и никога не е помагал на Русия в тази война.

Среднощна руска атака по Киев

Русия е осъществила нова нощна атака с безпилотни летателни апарати срещу Киев и други части на Украйна, като противовъздушната отбрана е действала в продължение на часове, съобщава руската информационна агенция Укринформ.

Според украинските власти паднали отломки от свалени дронове са предизвикали пожари в няколко района на столицата, а аварийните екипи са били изпратени на множество адреси. Към сутринта пожарите в Киев са потушени. Не се съобщава за жертви, а само за материални щети по сгради и автомобили.

Украинските служби са приключили и със Междувременно украинските служби приключиха спасителните операции след руския балистичен удар от петък срещу събитие на отбранителната индустрия в Киевска област, при който загинаха най-малко 10 души, а близо 100 бяха ранени.

Зеленски коментира, че причината за трагедията е руската ракетна атака, но подчертава, че организирането на подобно събитие в близост до жилищни райони по време на война е недопустимо. Води се наказателно разследване за евентуална небрежност при организацията на мероприятието.

Обстрел тази нощ е имало и в Запорожка и Херсонска област и други региони на Украйна.

Русия иска Северна Корея да ѝ изпрати хиляди военни

Във вечерното си видеообръщение към нацията украинският президент предупреждава също така, че Русия е поискала от Северна Корея да ѝ изпрати 30 хил. военнослужещи, които да се включат в сраженията в Украйна. Разполагането им се подготвя във Воронежка област още от юни, добавя той.

Русия и Северна Корея имат пакт за взаимна отбрана, по силата на който през 2024 г. Пхенян изпрати в Курска област около 14 хил. военнослужещи за подкрепа срещу нахлулите в района украински сили, припомня БТА.

„Това е заплаха не само за Украйна. Русия помага на Северна Корея да се научи как да води война, да усъвършенства оръжията си и да придобие реален боен опит в използването им“, отбеляза Зеленски. „Всичко това представлява заплаха за всяка държава в Азия, която се намира в обсега на севернокорейските ракети“, коментира Зеленски.

Натиск от Казахстан

Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев заяви в събота пред руския президент Владимир Путин, че бойните действия в Украйна трябва да бъдат прекратени. Токаев призова за замразяване на конфликта, съобщава БТА.

„Как може да се излезе от тази ситуация? Никой не знае, защото двете страни имат свои позиции. Но, от друга страна, в момента съществува възможност всичко това да бъде замразено“, посочи Токаев пред Путин по време на среща на върха за сътрудничеството между двете страни в сибирския град Омск.

„Това е печално, млади хора загиват. Всичко това трябва да бъде прекратено“, добави казахстанският президент, чиито думи бяха излъчени по телевизията.

Казахстанският лидер заяви също, че причините за войната „не са напълно разбираеми за мнозина, включително за нас“. Той настоява Русия и Украйна да се върнат към договореностите от Истанбул от 2022 г. и „след това да се върви към дългоочаквания мир“.

Нова среща между Зеленски и Тръмп

Украинският президент Володимир Зеленски ще се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом във вторник, съобщават от Вашингтон. Зеленски ще посети американската столица за погребението на сенатор Линдзи Греъм – близък съюзник на Украйна.

Очаква се двамата лидери да обсъдят американската военна помощ за Украйна, необходимостта от допълнителни системи за противовъздушна отбрана и перспективите през евентуални дипломатически преговори, съобщава AP.

Срещата ще бъде първата им след последната серия от интензивни руски въздушни удари и на фона на засилените украински операции срещу цели дълбоко в руския тил.

Междувременно САЩ официално са предупредили Украйна да се въздържа от нападения срещу неруски плавателни съдове в Черно море след серията от атаки с дронове, които нарушиха доставките на петрол от руските черноморски пристанища. От Новорусийск се осъществяват доставки и на сериозен дял от казахстанския петрол за износ чрез Каспийския тръбопроводен консорциум.

The Wall Street Journal пише, че предупреждението е отправено, след като главният изпълнителен директор на енергийния гигант Shevron Майк Уърт и други ръководители от петролната индустрия са се срещнали с високопоставени представители на американската администрация през седмицата.

Shevron, Exxon и други петролни гиганти разработват находища в Казахстан и се опитват да защитят бизнеса си в страната, която няма друга възможност за пренос на нефт.

Shevron притежава 15% от Каспийския тръбопровод, по който се пренася петрол от трите най-големи находища през Казахстан и Русия до Черно море. Компанията притежава и 50% от находището Tengiz, което представлява около 12% от глобалния ѝ добив на суров петрол.