България – страната с най-ниски преки данъци и най-висок данък „корупция”

Материалът е предложен от plamender, автор в категория Бизнес на Blog.bg

Една икономика е толкова по-пазарна, колкото в страната има по-свободна и лоялна конкуренция. Още през времето на предишното правителство Европа ни призна за пазарна икономика, а сега ни спира какво ли не, поради причини, които нямат нищо общо със свободния пазар. В крайна сметка имаме или нямаме пазарна икономика? Приключи ли преходът от централно-планова към пазарна икономика?

Очевидно е, че в страни с неефективна, меко казано, съдебна система и държавни институции животът и икономиката в частност се движат от други, неписани в учебниците, икономически закони. Напоследък редица родни икономисти, с различна политическа окраска, следят втренчено БВП, инфлацията, безработицата, лихвените проценти и други макроикономически индикатори и се опитват, с патоса на оракули, да обяснят тяхната динамика. За целта те използват наученото в учебници, писани, забележете, за пазарни икономики. След това на база на не толкова професионален анализ, защото няма кой да го оцени, правят предложения за едни или други промени във фискалната и/или паричната политики. Добре де, в крайна сметка, не може да не знаят, че каквито и пазарни политики да предложат, те евентуално биха имали очаквания ефект само в условията на пазарна икономика. Пазарна ли е нашата икономика, т.е. имаме ли ние свободна и лоялна конкуренция?

Ето някои особености на националната ни икономика. Над 82% от БВП е крайното потребление, т.е. основна част от приходите на работещите у нас предприятия, идват от продажби на вътрешния пазар. Основен двигател на растежа на БВП през последните две години бе строителството. Преобладаваща част от доходите на домакинствата отиват за храна, а аграрният сектор е с най-голям растеж (21%) на добавената стойност през първото деветмесечие на 2008г. За никого не е тайна, че точно аграрният сектор, строителството и хранително-вкусовата промишленост имат най-голям принос в сивата, направо черна, икономика у нас. Оценките са, че минимум 35% от продажбите на селскостопанска продукция не се документират. Долу-горе толкова не се фактурират и в строителството. Това означава, че над една трета от дейността на всички предприятия, работещи в строителството, както и по веригата на създаване на краен продукт в хранително-вкусовата промишленост, е нелегална. Публична тайна е, че най-големите измами с ДДС са именно в производството и търговията със зърно и производни от тях продукти, както и в строителството.

Тогава изниква въпросът дали предприятие от аграрния сектор, строителството или хранително-вкусовата промишленост, което спазва правилата, т.е. не се занимава с данъчни измами и кражби, би могло да бъде конкурентоспособно. Ако приемем, че такива са неписаните, но реални правила на бизнеса у нас, т.е. ако искаш да си в бизнеса, трябва да правиш измами, тогава изниква друг въпрос, дали между тези предприятия, стъпили с единия крак в тъмносивата икономика, съществува свободна конкуренция. Едва ли. Без подкрепата на държавни чиновници тези измами едва ли биха могли да бъдат възможни.

Излиза, че държавните чиновници са тези, които донякъде, в свободна конкуренция помежду си, определят правилата на играта в нашата икономика. Тези правила обаче не са пазарни. Така икономиката ни много наподобява на централно-планова икономика, където плановете са четиригодишни, задават се от управляващите политически партии, а особеността е, че данък „корупция” има много голяма тежест в инструментариума на тяхната фискална политика.

В момента е модерно да се говори за намаляване на данъци и осигуровки с цел стимулиране на икономическия растеж. Това е абсолютно вярно, но работи в страни с пазарни икономики. В икономика като нашата, където съдебната система само симулира дейност, а защитата на правото на собственост липсва, всяка промяна в една или друга политика ще има еднократен ефект. Тя няма да създаде условия за устойчив растеж и след една година пак ще говорим за нови промени. Докога? Стига вече с тоя преход! Ключовата дума тук е устойчив. Ако въз основа на казаното до тук, приемем тезата за силно корумпирана централно-планова икономика, то преди да намаляваме каквито и да било други данъци и осигуровки, най-добре ще е да намалим данък „корупция”.

Затова и пиша от доста време, че популизмът си е популизъм, него винаги ще го има, но поне да се използва и за добро. Той пак може да постигне крайната си цел, но добре би било и да се свърши малко работа. Нищо не пречи на кандидат-управляващите да насочат популизма си към „лошите” съдии, полицаи, държавни чиновници и др., а не само да цитират едно или друго изследване на Световната банка за Хонконг или Сингапур, например.

За коментари и повече информация за блога на plamender