Правилото на най-малкото зло, или монетарна политика по европейски

Пазарните експерти са единодушни, че общоевропейският финансов регулатор в получилата се ситуация ще предпочете да не провежда трети 3-годишен аукцион, тъй като вероятността от появата на средствата на пазарите на държавен дълг в периферията на еврозоната не е особено голяма.

„Усещането е, че покупките на облигации от ЕЦБ в настоящия момент ще се отразят най-добре. Първите неограничени 3-годишни аукциони също имаха временен ефект, но извън това голямата част от средствата, получени от банките на тези аукциони, се върна отново в ЕЦБ. Не съм убеден, че един трети аукцион ще помогне сериозно, защото банките от периферията вече поеха доста ликвидност. Сумата засега е напълно достатъчна. При трети аукцион основната част от средствата може пак да се върне в ЕЦБ и няма гаранции, че по-голяма ликвидност на пазара ще доведе до още по-големи покупки на държавни облигации“, отбелязва Лидент.

С него е съгласен и старши анализаторът в Raiffeisen Research Валентин Хофщетер. „Провеждането на още един дългосрочен аукцион ми изглежда по-слабо вероятно, отколкото подновяването на програмата за покупка на държавни облигации. Аукционите не влияят толкова пряко върху пазарите на държавен дълг. Не може да се вземат назаем евтини средства и да се купуват облигации до безкрай, като се има предвид слабата банкова система."

"Възможността за поемане на риск в испанската банкова система например е до голяма степен изчерпана. А ЕЦБ засега е далеч от лимита си за поемане на риск в баланса по държавните облигации, но, разбира се, е близо до германския политически лимит за поемане на бремето на проблемите на страните от периферията на еврозоната. Въпреки това за пазара на държавни дългове е по-ефективно да се поднови изкупуването на държавни облигации, отколкото допълнителните дългосрочни аукциони“, твърди той.

ЕЦБ започна да изкупува държавни облигации на страните от еврозоната на вторичния пазар през пролетта на 2010 г. на фона на развитието на дълговата криза в Гърция, за да понижи доходността по тях и да успокои пазарите.

Между април и август 2011 г. подобни операции не бяха провеждани, но тогава финансовият регулатор се видя принуден да ги поднови заради сериозния ръст на доходността по испанските и италианските държавни облигации.

Покупките се правеха редовно до февруари, но бяха спрени преди втория аукцион за 3-годишни неограничени кредити, проведен в края на месеца. През седмицата, приключила на 9 март, бяха закупени последните книжа на стойност само 27 млн. евро.

„Програмата за изкупуване на облигации, както видяхме, имаше ефект върху доходността на испанските и италианските облигации, но той винаги бе краткосрочен и слаб. Той винаги ще си остане такъв, докато самата програма остава ограничена. Единственият начин за дългосрочно понижаване на нивата на доходност е установяване на тяхна максимална граница, над която ЕЦБ да се намесва чрез своите покупки. Това обаче едва ли ще се случи“, смята Лидент.