Европейската централна банка е изправена пред нелек избор на фона на влошаването на положението на пазара на държавните дългове на периферните страни от еврозоната: да поднови провеждането на антикризисните мерки, прекратено през март, или да бездейства под натиска на германските власти, които ѝ навират в носа рисковете от инфлация.
В подобна ситуация регулаторът, ръководейки се от правилото на „най-малкото зло“, най-вероятно ще избере да поднови изкупуването на държавни облигации на страните от еврозоната със сериозни затруднения на вторичния пазар, смятат анализатори, анкетирани от РИА Новости.
В последно време, за да поддържа жизнеспособно състоянието на финансовия сектор в еврозоната, ЕЦБ провеждаше неограничени аукциони за отпускане на 3-годишни кредити при изключително изгодната лихва от 1% годишно, като на 2 етапа изля над 1 трилион евро на пазара.
Повечето икономисти обаче отбелязват, че подобни мерки имат само временен, „местен“ характер, и няма да успеят да окажат трайно въздействие върху икономиката на държавите от европейската периферия, полагащи всички възможни усилия със слабо ефективната до момента борба с дълговата криза.
Конкретно като доказателство за неефективността на неограничените аукциони, участниците на пазара и анализаторите посочват доходността по държавните облигации на Италия и Испания през последните седмици. Доходността по 10-годишните испански държавни облигации през миналата седмица надхвърли 6%, приближавайки се до нивата, при които Гърция, Ирландия и Португалия се обърнаха за подкрепа към международните кредитори в лицето на Европейския съюз, Международния валутен фонд и ЕЦБ.
Преди това за известно време след провеждането на първия аукцион през декември действията на ЕЦБ действително помогнаха за заглушаване на проблемите на дълговия пазар, обръщайки тенденцията на ръст в доходността по средносрочните и дългосрочните испански и италиански държавни облигации.
Част от икономистите обаче отбелязват, че в момента финансовата институция изобщо не разполага с инструменти, които са в състояние радикално да подобрят положението в еврозоната, тъй като дълбоките причини се коренят в двете скорости на развитие на европейските държави.
„ЕЦБ може да подобри положението само частично и да купи време, но не разполага с оръжия за пълно преодоляване на кризата, защото тя до голяма степен е предизвикана от дисбалансите в икономиките на страните от еврозоната. Та нали ЕЦБ не е в състояние да подобри конкурентоспособността на икономиката на една или друга държава. Не, ЕЦБ няма възможност самостоятелно да реши проблемите на Италия и Испания, но тя прави много, купувайки време и вливайки ликвидност“, заяви старши икономистът в ING Филип Лидент.
преди 12 години При условия на непригодно за евро финансово управление, Европейската централна банка (ЕЦБ) каквото да прави не е възможно да осигури успешно премахване на стопанска криза.ЕЦБ е обречена жертва на държавна финансова грешка и колкото по-добре изпълнява своите задължения толкова по-голяма европейска криза ще се развие.При непригодно за евро финансово управление:1. Развиват се стопански диспропорции.2. Колкото повече ЕЦБ помага стопанския живот и се реализира по-голяма добавена стойност толкова повече се разрастват тези диспропорции.3. Уголемените диспропорции от сегашна финансова грешка предизвикват управленски трудности и (след достатъчно време) криза.За успешно преодоляване на криза е потребно премахване на причина, която я създава.Да 24 часа след като се приложи финансово управление, което е годно за евро кризата в Еврозоната ще е премахната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар