Morgan Stanley: Спукването на балона при суровините няма да е катастрофа

Сексапилът на страните износителки на суровини от Австралия до Бразилия дълго време беше подхранван от всевъзможни теории, обясняващи защо тенденцията на нарастване на цените на суровините през последното десетилетие ще продължи вечно, пише Ручир Шарма, директор за развиващите се пазари на Morgan Stanley, цитиран от CNBC.

Тези аргументи са базирани на хипотезата, че търсенето на развиващите се пазари ще продължи да се повишава както през изминалото десетилетие, но е очевидно, че това не се случва. Икономиките на Китай, Бразилия, Индия и Русия се забавят.

Междувременно обаче очакваният спад на цените в сектора ще насърчи възстановяването на доверието в западните икономики, които са основни потребителки на суровини. Тази именно тенденция представлява завръщане към „нормалното“, коментира Шарма.

През последните 200 години цената на суровините като група не само, че се е понижавала устойчиво, но е следвала и твърде предсказуема траектория. Цените за даден ресурс се повишават за десетилетие и това насърчава инвеститорите да измислят нови начини за консервиране на наличните запаси, да извличат суровината по-ефективно или да инвестират в по-евтини заместители.

Днес наближаваме края на десетилетие на рязко повишаване на цената на петрола и историческият модел е на път да се повтори.

Забавянето в Китай може да развенчае звездните компании от изминалите години, когато най-добре представящите се акции бяха от енергийния сектор, а най-печелившите фондови пазари – в богатите на ресурси Бразилия и Русия.

За последното десетилетие печалбите на тези пазари достигнаха 300% в доларово изражение, а поскъпването на местните валути доведе до дори още по-солидна възвръщаемост.

Падащите цени на суровините могат да променят всичко това за дни. Те не само ще се отразят на стабилността в Близкия Изток, но и ще охладят амбициите на проблемни страни с петролни запаси като Венецуела и дори зараждащи се регионални сили като Бразилия.

Пристрастените към суровини инвеститори продължават да говорят за нарастващо търсене. Повишаващите се цени на петрола през последното десетилетие обаче инспирираха достатъчно нови инвестиции в сектора – нови петролни находища, нови нефтопроводи, нови рафинерии и алтернативни източници на енергия като шистовия газ.

Този бум на инвестиции е типичен за късните фази на всеки инвестиционен балон и може да изложи на риск много страни и компании.

С понижаването на цените на суровините обаче се появява и една очевидна група печеливши – развиващи се страни с апетит за суровини като Индия, Турция и дори Египет. Евентуален спад на цените на суровините ще успокои инфлационния натиск, който е основна пречка за растежа на тези икономики.

Резкият спад на цените на суровините ще е добре дошъл и за западните икономики, които харчат значителни средства за внос на петрол и други ресурси.