Европа е на кръстопът между възстановяването и разрухата. Докато преди няколко седмици анализатори предупреждаваха, че еврозоната разполага с едва няколко месеца, за да се спаси, сега водещи политици коментират, че оставащото време се измерва в дни, пише Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения от Университета в Принстън, в коментар за Project Syndicate.
Летните кризи са типични за европейската история. Всъщност съдбата на 20-век беше предопределена именно от 3 летни кризи, които бяха задълбочени от факта, че ключови политически фигури предпочетоха да прекарат летните месеци във ваканция.
След 2 години на 28 юни европейците ще отбележат 100 годишнината от убийството на Франц Фердинанд и последвалата „Юлска криза“, която доведе до избухването на Първата Световна Война месец по-късно.
На 13 юли 1931 г. германската банкова система колабира и проблем, който до момента беше свързан единствено със САЩ, се превърна в първата глобална Голяма депресия.
На 15 август 1971 г. американският президент Ричард Никсън се отказа от златния стандарт и това доведе до десетилетие на глобална валутна нестабилност.
Еволюцията на всяка от тези кризи включваше както серия сложни технически детайли, така и широк кръг политически проблеми. И в трите случая обаче преплитането на техническите и политическите проблеми доведе до катастрофа.
През юли 1914 г. дипломатите се опитваха да намерят техническо решение, което да позволи на Хабсбургската империя да проведе трансгранично разследване след терористичната атака. В същото време политическите лидери бяха ръководени от идеи за национално превъзходство и реваншизъм.
През 1931 г. експертите бяха ангажирани с проблеми, произтичащи от комбинацията от репарации и военни дългове, натрупани след края на Първата световна война и огромната задлъжнялост на частния сектор.
В същото време въжделенията на популистки лидери в много европейски страни продължаваха да гравитират около националистическите идеи.
През 1971 г. вниманието беше насочено към техническите аспекти на ролята на долара в международната валутна система.
Много чуждестранни политици обаче също не бяха въодушевени от централната роля на САЩ след края на Втората световна война.


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Чужденци търсят морски имоти и селски къщи у нас
Скок на краткосрочните наеми в Гърция: На Цикладите достигат 1852 евро месечно
Над 42% от българите не могат да покрият непредвиден разход
Кейт Мидълтън показа, че принтът на точки остава хит
Бела Хадид се показа на хокеен мач с новия си
преди 14 години А дали всъщност, голямото размотаване и и липсата на воля за генерално решаване проблемите на закъсалите държави и цялата общност не е с цел по-лесното преминаване към по-централизиран ЕС с по-малко свобода и независимост на отделните държави членки и тяхните правителства? За да бъде предприета и приета такава стъпка ножа трябва да опре до кокала на някои членки. Не казвам че глобализацията е нещо лошо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар