Европа е на кръстопът между възстановяването и разрухата. Докато преди няколко седмици анализатори предупреждаваха, че еврозоната разполага с едва няколко месеца, за да се спаси, сега водещи политици коментират, че оставащото време се измерва в дни, пише Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения от Университета в Принстън, в коментар за Project Syndicate.
Летните кризи са типични за европейската история. Всъщност съдбата на 20-век беше предопределена именно от 3 летни кризи, които бяха задълбочени от факта, че ключови политически фигури предпочетоха да прекарат летните месеци във ваканция.
След 2 години на 28 юни европейците ще отбележат 100 годишнината от убийството на Франц Фердинанд и последвалата „Юлска криза“, която доведе до избухването на Първата Световна Война месец по-късно.
На 13 юли 1931 г. германската банкова система колабира и проблем, който до момента беше свързан единствено със САЩ, се превърна в първата глобална Голяма депресия.
На 15 август 1971 г. американският президент Ричард Никсън се отказа от златния стандарт и това доведе до десетилетие на глобална валутна нестабилност.
Еволюцията на всяка от тези кризи включваше както серия сложни технически детайли, така и широк кръг политически проблеми. И в трите случая обаче преплитането на техническите и политическите проблеми доведе до катастрофа.
През юли 1914 г. дипломатите се опитваха да намерят техническо решение, което да позволи на Хабсбургската империя да проведе трансгранично разследване след терористичната атака. В същото време политическите лидери бяха ръководени от идеи за национално превъзходство и реваншизъм.
През 1931 г. експертите бяха ангажирани с проблеми, произтичащи от комбинацията от репарации и военни дългове, натрупани след края на Първата световна война и огромната задлъжнялост на частния сектор.
В същото време въжделенията на популистки лидери в много европейски страни продължаваха да гравитират около националистическите идеи.
През 1971 г. вниманието беше насочено към техническите аспекти на ролята на долара в международната валутна система.
Много чуждестранни политици обаче също не бяха въодушевени от централната роля на САЩ след края на Втората световна война.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 14 години А дали всъщност, голямото размотаване и и липсата на воля за генерално решаване проблемите на закъсалите държави и цялата общност не е с цел по-лесното преминаване към по-централизиран ЕС с по-малко свобода и независимост на отделните държави членки и тяхните правителства? За да бъде предприета и приета такава стъпка ножа трябва да опре до кокала на някои членки. Не казвам че глобализацията е нещо лошо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар