Лятото - сезонът на кризите

Европа е на кръстопът между възстановяването и разрухата. Докато преди няколко седмици анализатори предупреждаваха, че еврозоната разполага с едва няколко месеца, за да се спаси, сега водещи политици коментират, че оставащото време се измерва в дни, пише Харолд Джеймс, професор по история и международни отношения от Университета в Принстън, в коментар за Project Syndicate.

Летните кризи са типични за европейската история. Всъщност съдбата на 20-век беше предопределена именно от 3 летни кризи, които бяха задълбочени от факта, че ключови политически фигури предпочетоха да прекарат летните месеци във ваканция.

След 2 години на 28 юни европейците ще отбележат 100 годишнината от убийството на Франц Фердинанд и последвалата „Юлска криза“, която доведе до избухването на Първата Световна Война месец по-късно.

На 13 юли 1931 г. германската банкова система колабира и проблем, който до момента беше свързан единствено със САЩ, се превърна в първата глобална Голяма депресия.

На 15 август 1971 г. американският президент Ричард Никсън се отказа от златния стандарт и това доведе до десетилетие на глобална валутна нестабилност.

Еволюцията на всяка от тези кризи включваше както серия сложни технически детайли, така и широк кръг политически проблеми. И в трите случая обаче преплитането на техническите и политическите проблеми доведе до катастрофа.

През юли 1914 г. дипломатите се опитваха да намерят техническо решение, което да позволи на Хабсбургската империя да проведе трансгранично разследване след терористичната атака. В същото време политическите лидери бяха ръководени от идеи за национално превъзходство и реваншизъм.

През 1931 г. експертите бяха ангажирани с проблеми, произтичащи от комбинацията от репарации и военни дългове, натрупани след края на Първата световна война и огромната задлъжнялост на частния сектор.

В същото време въжделенията на популистки лидери в много европейски страни продължаваха да гравитират около националистическите идеи.

През 1971 г. вниманието беше насочено към техническите аспекти на ролята на долара в международната валутна система.

Много чуждестранни политици обаче също не бяха въодушевени от централната роля на САЩ след края на Втората световна война.