Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Монетаристите обвиняват ЕЦБ и Фед заради недостига на средства през първата половина на 2008 г., което доведе до разрухата на така или иначе слабата кредитна система. Те твърдят, че нежелаещите развитие управляващи са накарали банките да набират активи прекалено бързо, осуетявайки възстановяването. И по двете направления има логика.

И все пак „австрийската школа“ е абсолютно права да твърди, че покачването на дълговите коефициенти от 167% до 314% от БВП в рамките на 30 години е лошо предзнаменование. Накрая идва момент, когато всяка част допълнителен дълг започва да намалява бъдещия просперитет. А бъдещето дойде през 2008 г.

Проучване на Стивън Сечети от Банката за международни разплащания показва, че дългът достига опасни нива при държавен дълг от 85% от БВП, задължения на домакинствата от 85% и корпоративен дълг от 90%. Ако всичките три надминат допустимата граница едновременно, то системата загубва шоковите си амортисьори.

„Дългът е нож с две остриета. Ако бъде използван разумно, може да доведе до благополучие. Но ако се прибягва до него прекалено често и без всякакви ограничения, то резултатът ще бъде разрушителен.“, допълва Сечети.

Кредиторите и длъжниците на теория могат да се компенсират взаимно, но всъщност при криза желаещите заеми намаляват драстично. Кредиторите не могат да уравновесят ефекта и така цялата система тръгва надолу. Това се нарича фаталната „асиметрия“ на дълга, която поддръжниците на ново кейнсианската теория отричаха дълго време.

Всичко се свежда до това как се държат хората и държавите. Германия като кредитор не компенсира свиването на средиземноморските икономики . А Китай не уравновеси шока в САЩ. Така светът изпадна в криза.

Но защо се появи изобщо кредитния балон? Може просто да бъде казано, че това беше последствието от прекалено много спестявания. Световният процент на спестяванията достигна рекордно високите за модерната епоха 24% от БВП. А това е най-важната информация, която трябва да знаете, за да разберете настъпилата голяма икономическа драма.

Тези средства няма къде да избягат. Парите преминават в инвестиции – днес на рекордно равнище от 49% от БВП в Китай – или в балони на активите.

За Еванс-Причард основната причина остава пренасищането от спестявания в Азия и влиянието на глобализацията върху цялата структура на търговията между Изтока и Запада.

Възникващите икономически сили натрупаха валутни резерви от 10 трлн. долара под формата на облигации за едно десетилетие. Така световният дългов пазар се пренасити. Затова спредовете на 10-годишните гръцки облигации паднаха на нищожните 26 базисни пункта над германските бондове по време на балона.