Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Западните пазари също бяха „наводнени“ с евтини стоки, намалявайки инфлацията. Тогава централните банки понижиха още повече краткосрочните лихвени проценти в опит да увеличат инфлацията. Този ход на прекалено ниски кредитни цени беше с цел провокиране на пенсионните фондове и застрахователите да се впуснат в налудничаво търсене на доходност за ценните си книги. Централните банки ускориха ефектите от всичко това.

Разбира се и западните мултинационални компании изиграха своята роля в тази сага. Те покачиха дела на печалбата от БВП до историческо високо ниво, изигравайки разликите в заплатите между САЩ и Европа и евтиния труд в Китай, Латинска Америка и Източна Европа. Това също доведе до концентрация на богатството у тези, които купуват акции, земя или импресионистични картини, а не обикновени потребителски стоки.

GINI коефициентът за неравенството в доходите скочи „до небето“, както стана през последните години на 20-те. Това е формулата за балон на активите.

Кредитният балон прикри прекомерните нередности в търговията, капиталовите потоци и доходите. Играта можеше да продължи само ако Западът (САЩ, Великобритания и Средиземноморските страни) бяха склонни да преследват пагубен дефицит по текущите си сметки, попадайки в бедствено положение заради големите си заеми.

Веднага щом длъжниците удариха спирачките и орязаха разходите прикритата реалност излезе наяве. Има прекалено много спестяване и прекалено малко потребление в света, за да може да се запазят растежа и нивото на заетостта. Това прилича на кризата от 30-те години на миналия век. В тази ситуация кейнсианските поддръжници са прави.

Нищо от това нямаше да е по-различно, ако банките бяха „светци“. Силите, които са задвижени в момента, са просто разрушителни.

Така се стига до лятото на 2012 г. Неизправностите са започнали да се поправят постепенно. Увеличението на заплатите подкопава конкурентоспособността на Азия. Излишъкът по текущата сметка на Китай е намалял от 10% от БВП през 2007 г. до 2,5% през тази година.

И все пак Европа отказва да се поправи. Германия все още отбелязва излишък от 5,2% - спад с 2,2% от 2007 г, насам. Северните страни отказаха да компенсират спада в търсенето сред средиземноморските държави. Германия заложи като закон вътрешен натиск за поддържане на балансиран бюджет и по този начин „прокле“ и останалата част от еврозоната.

Идеята на това действие е Европа да изпадне в хроничен шок докато жертвите от него не се разбунтуват и не се вземат в ръце.

Доколкото се отнася за натрупания дълг, едвам е започнало изчистването му. Анализаторът Михала Маркусен от Societe Generale казва, че здравословното ниво на задълженията е около 200% от БВП за напредналите икономики. В такъв случай е нужен спад от 100 процентни пункта, за да се реализира желателното равнище.

А това не може да бъде постигнато само чрез режими на строги икономии, защото икономическите контракции ще въвлекат всички в гръцкия водовъртеж. „Лекарство“ е просто неподходящо в случая.

Безспорно много голяма част от дълга ще трябва да бъде отписана. Дали това ще стане чрез инфлация (1945 г. - 1952 г.) или чрез обявяване на банкрут (1930 г. - 1934 г.) - решението ще се окаже голямата политическа битка на десетилетието. Сега трябва да бъде избрана страна и кой исторически урок да бъде последван.