Западните пазари също бяха „наводнени“ с евтини стоки, намалявайки инфлацията. Тогава централните банки понижиха още повече краткосрочните лихвени проценти в опит да увеличат инфлацията. Този ход на прекалено ниски кредитни цени беше с цел провокиране на пенсионните фондове и застрахователите да се впуснат в налудничаво търсене на доходност за ценните си книги. Централните банки ускориха ефектите от всичко това.
Разбира се и западните мултинационални компании изиграха своята роля в тази сага. Те покачиха дела на печалбата от БВП до историческо високо ниво, изигравайки разликите в заплатите между САЩ и Европа и евтиния труд в Китай, Латинска Америка и Източна Европа. Това също доведе до концентрация на богатството у тези, които купуват акции, земя или импресионистични картини, а не обикновени потребителски стоки.
GINI коефициентът за неравенството в доходите скочи „до небето“, както стана през последните години на 20-те. Това е формулата за балон на активите.
Кредитният балон прикри прекомерните нередности в търговията, капиталовите потоци и доходите. Играта можеше да продължи само ако Западът (САЩ, Великобритания и Средиземноморските страни) бяха склонни да преследват пагубен дефицит по текущите си сметки, попадайки в бедствено положение заради големите си заеми.
Веднага щом длъжниците удариха спирачките и орязаха разходите прикритата реалност излезе наяве. Има прекалено много спестяване и прекалено малко потребление в света, за да може да се запазят растежа и нивото на заетостта. Това прилича на кризата от 30-те години на миналия век. В тази ситуация кейнсианските поддръжници са прави.
Нищо от това нямаше да е по-различно, ако банките бяха „светци“. Силите, които са задвижени в момента, са просто разрушителни.
Така се стига до лятото на 2012 г. Неизправностите са започнали да се поправят постепенно. Увеличението на заплатите подкопава конкурентоспособността на Азия. Излишъкът по текущата сметка на Китай е намалял от 10% от БВП през 2007 г. до 2,5% през тази година.
И все пак Европа отказва да се поправи. Германия все още отбелязва излишък от 5,2% - спад с 2,2% от 2007 г, насам. Северните страни отказаха да компенсират спада в търсенето сред средиземноморските държави. Германия заложи като закон вътрешен натиск за поддържане на балансиран бюджет и по този начин „прокле“ и останалата част от еврозоната.
Идеята на това действие е Европа да изпадне в хроничен шок докато жертвите от него не се разбунтуват и не се вземат в ръце.
Доколкото се отнася за натрупания дълг, едвам е започнало изчистването му. Анализаторът Михала Маркусен от Societe Generale казва, че здравословното ниво на задълженията е около 200% от БВП за напредналите икономики. В такъв случай е нужен спад от 100 процентни пункта, за да се реализира желателното равнище.
А това не може да бъде постигнато само чрез режими на строги икономии, защото икономическите контракции ще въвлекат всички в гръцкия водовъртеж. „Лекарство“ е просто неподходящо в случая.
Безспорно много голяма част от дълга ще трябва да бъде отписана. Дали това ще стане чрез инфлация (1945 г. - 1952 г.) или чрез обявяване на банкрут (1930 г. - 1934 г.) - решението ще се окаже голямата политическа битка на десетилетието. Сега трябва да бъде избрана страна и кой исторически урок да бъде последван.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове


преди 13 години И парашутът и ракетата имат предвидима треактория , която завършва безславно , без шанс за помръдване във вечността. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ти си в грешка. Парашутът, например няма задна скорост и не може да те върне обратно в самолета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "В голяма грешка си , машината не може да работи в спад и с отрицателен ръст." Всяка машина си има и задна скорост - само че първо се преминава през застинало състояние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години едно гигантско хлъцване :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години В голяма грешка си , машината не може да работи в спад и с отрицателен ръст.Тя така работи и всеки момент на липса на ръст е натрупване на бъдещ рязък такъв , той просто се акумилира когато тя аварира и се натрупва работа с която тя бързо трябва да се справи в последствие. Дефлацията поражда хиперинфлация , първо очевидно не е било възможно да се достигнат необходимите нива на инфлация и то хомогенно в пропорции за всички икономически сектори и има липса на инфлация по време на растежа , последва авария - дефлация и след нея хиперинфлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Не мога да разбера за какъв бъдещ просперитет се говори след като е изконсумиран за няколко десетилетия напред предварително.Трябва да се върви към отрицателен ръст и спадове - така трябва да се пренастрои системата и няма да има проблеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години С никого не се състезаваме за икономически растеж, чисто и просто БАНКИТЕ и финансовите измамници са тези които имат нужда от растеж те от това печелят, ако няма растеж всичко отива в канала в съвременната икономика просто е абсолютно сигурно. Всичко в наши дни е нещо съвсем нормално, според мен къде е проблема? Просто в момента тези които дължат МНОООООООГО пари и живяха на гърба на другите не искат да си плащат и никой не може да накара примерно Американците да си платят дълга, както и Гърците се усукват по всеки възможен начин само и само да не платят. И така вече няма доверие между кредитор и длъжник и съответно дълговете ще намалеят, НО всеки учил достатъчно икономика знае че 80-90 % от парите в наши дни са дългове от някой към някой и когато дълговете намалят намаляват и парите и този вакум се запълва от централните банки с печатането на пари. Така че няма нищо необикновено в събитията просто мащабите са ОГРОМНИ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ще започна отзад напред за свръх производството е неизбежно да се намали по простата причина, че суровините на земята не са неограничени и ако имаш някаква памет ще се сетиш докъде бяха стигна цените през 2008 без още да бяха включили навсякъде печатниците на пълни обороти.После печатането на пари не е измислени нито вчера нито преди 50 нито преди 500 години нито ще спре да се използва скоро, така че то си е част от монетарната политика на всяка валута. Та за това хората в статията са ти го описали добре в света има прекалено МНОГО спестявания или пари както искаш го разбирай и ако прочетеш в края ще разбереш, че тези пари трябва да се намалят драстично, та битката е кои ще си обезцени парите повече кредиторите или кредитополучателите !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години И в крайна сметка с кого се състезаваме за този велик огромен растеж? С марсианците? Както вече личи света се глобализира. Нужно е да се стабилизира КУЛТУРНО и ИКОНОМИЧЕСКИ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Растежът не се постига изкуствено. Той се появява там където и когато има нужда от него. Ако 90% от населението на развитите страни има: къща,кола,обзавеждане,ТВ,телефон,таблет,компютър,лаптоп - повечето купени на кредит - растеж няма да има докато същото това население не си плати кредитите или някое от горепосочените неща не излезе от употреба за да си купи такова. Обикновено цикъла за компютри и техника е много къс, но реално погледнато поне 5-6 години може да изкараш с един нов телевизор. Реално това може да се промени с фундаментални скокове на технологиите през 1-2 години или чрез фундаментално ниско качествени уреди, които се чупят след 1-2 години. Дори да се ползва такава схема това само би вдигало инфлацията и цената на суровините, защото по този начин се изразходват МНОГО по-бързо. А възстановяване на земните ресурси става много бавно. Рециклирането не е 100% опция за постоянно циркулиране на суровини. Затова на света му трябва умерен близък, но не равен на 0 (нула) растеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар