Оправдан ли страхът от добива на шистов газ?

В пълен контраст с всички очаквания, след като достигнаха своя пик през 2007 г., до 2012 г. емисиите въглероден диоксид в САЩ се свиха с 12% до нивата от 1995 г. И което е още по-интересно, основна причина за тази тенденция е добивът на шистов газ и петрол, пише  Джефри Франкел, професор от Kennedy School of Government към Харвардския университет, в коментар за ProjectSyndicate.

Няма друг фактор, който да предлага разумно обяснение за този феномен. За разлика от Европейския съюз (ЕС) САЩ никога не ратифицираха Протокола от Киото, в който участващите страни обещаха да ограничат въглеродните си емисии с приблизително 5% спрямо нивата от 1990 г. до 2012 г.

Спадът на въглеродните емисии не е и следствие от забавяне на икономическата активност в страната. Въпреки че щатската икономика достигна апогейна точка в края на 2007 г., (когато и емисиите), рецесията в страната приключи през юни 2009 г. и оттогава растежът на щатския брутен вътрешен продукт (БВП), макар и неадекватно слаб, е чувствително по-висок от този в Европа. И все пак емисиите в САЩ продължиха да се понижават, докато след 2009 г. тези в Европа започнаха да нарастват отново.

Всъщност на практика дори може да се опитаме да докажем, че добивът на шистов газ е основен фактор за свиването на въглеродните емисии в САЩ. Само преди 10 години индустрията беше толкова сигурна, че добивът на газ в страната е на път да достигне предела си, че вложи огромни средства за изграждането на терминали за внос на втечнен природен газ (LNG).

Фракингът обаче увеличи предлагането на природен газ в САЩ толкова рязко, че сега въпросните инсталации се реконструират, за да се използват за износ на LNG.

При изгарянето на природен газ се отделя едва половината от въглеродния диоксид, който се отделя при изгарянето на въглища. От 2007 г. делът на генерираната от синьо гориво енергия в САЩ е нараснал до 31%, докато този от въглища се е свил до 26%.

Природният газ е на път да се изравни с въглищата като един от основните енергийни източници в страната. От възобновяеми енергийни източници пък се генерира едва 5% от енергията в САЩ – по-малко в сравнение с енергията генерирана във водноелектрическите и атомните централи.

Междувременно делът на генерираната чрез изгаряне на въглища енергия в останалия свят нараства. От 2010 г. зависимостта от въглищата се е увеличила дори в Европа, където някои страни се отказаха от ядрените си мощности. Все пак въглеродните емисии в САЩ все още надхвърлят тези в Европа.

Последиците от шистовата революция в САЩ са многопластови - някои положителни, а други не дотам и варират от ефекта върху американската икономика и национална сигурност до екологичния аспект на технологията.

Икономиката на страната, разбира се, печели, включително от създаването на нови работни места и понижаването на макроикономическите рискове от евентуални сътресения на глобалния енергиен пазар в дългосрочен план.

Освен това, регистрираният спад на нетния внос на енергийни суровини, който сега е два пъти по-малък, отколкото през 2007 г., означава, че външната политика на САЩ вече няма да е обвързана със ситуацията в Близкия Изток в толкова голяма степен. По подобен начин добивът на шистов газ в Европа може да разхлаби руската хватка върху енергийните доставки на Стария континент.