Ще направят ли централните банки в Азия това, което правителствата не успяха?

По всичко личи, че централните банкери в Азия ще трябва да направят това, което правителствата им не успяха да направят – да подготвят икономиките на страните си за тежките времена, пише CNBC.

Критиците казват, че правителствата не са направили много, за да премахнат бариерите пред вътрешните и чуждестранните инвестиции, за намаляването на бюрокрацията, за подобряване на инфраструктурата и за развитието на добре функциониращи финансови пазари, когато регионът бе залят с евтини пари.

Сега, когато приливът на лесните пари на Федералният резерв на САЩ се отдалечава, централните банки са принудени да се намесят, заобикаляйки своите мандати за ценова и финансова стабилност, с цел да укрепят слабите икономики.

Индия и Индонезия бяха най-отпред в огневата линия на инвеститорите миналата година, когато Фед за пръв път разкри плановете си да свие обема на месечните финансови инжекции. И двете страни предприеха спешни мерки, намесиха се на пазарите и увеличиха лихвените проценти, за да подкрепят страдащите валути. След като американската централна банка започна да свива стимулите, тя за пореден път постави развиващите се пазари пред редица изпитания.

Индийските и индонезийските власти подобриха защитата си срещу масовите отливи на капитали, но техните правителства не успяха да се справят с проблемите в предлагането и скованите пазари. Това разпали инфлацията и ограничи политическите маневри. И в двете страни тази година ще има избори, които може да доведат до популистки мерки и допълнително да отложат реформите.

В Тайланд месеците на политическа криза и обществено недоволство парализираха правителството, като само централната банка остана в основата на икономическата подкрепа.

Дори в Япония и Китай, с техните силни и стабилни политически лидери, централните банки изглежда вършат по-голямата част от работата. В Страната на изгряващото слънце потокът от пари на централната банка даде тласък на икономиката и пазарите, но икономическите реформи на министър-председателя Шиндзо Абе разочароваха. Китайската централна банка се опитва да обуздае рисковото задбалансово кредитиране, като предпазливите правителствени регулатори са устойчиви на бърза финансова реформа, която би принудила пазара да оценява риска по-реалистично.

Азиатските централни банкери рядко показват, че са безсилни. След серията от повишения на лихвения процент от страна на централната банка на Индонезия през октомври миналата година, един от централните банкери изрази недоволството си, че правителството не се е справило с първопричината за увеличаването на разликата между търговския баланс и текущата сметка. Тя всъщност е собствените разходи на правителството.