Ще направят ли централните банки в Азия това, което правителствата не успяха?

Новите рискове

Когато правителството дърпа юздите, рискът се състои в това, че централните банки нито ще осигурят стабилността, която търсят, нито икономическата подкрепа, която е необходима.

В Япония, например, проблемът е, че оптимизмът, предизвикан от огромните парични инжекции на Японската централна банка, ще изчезне без реформи, които да освободят неизползвания потенциал за растеж на икономиката и няма да помогне за преодоляването на проблемите на бързо застаряващото население.

Опитите на Китайската централна банка за ограничаване на рисковото кредитиране чрез контролирането на ликвидността на фондовете на паричния пазар причиниха многократни кредитни и парични кризи, които могат да създадат още паника на пазарите.

Индонезийската и индийската централни банки могат да бъдат принудени да затегнат паричната политика повече, отколкото техните забавящи се икономики биха могли да понесат. В противен случай това щеше да е оправдано заради крехките пазарни нагласи. Дори инфлацията остава висока, когато растежът се охлажда. Зловещ знак за Индия е, че през тази година чуждестранните инвеститори са били нетни продавачи на акции.

Централната банка на Тайланд е поставена под натиск да запълни празнината, направена от замразяването на разходите за инфраструктура. Тя трябва да осигури стимули за икономиката, но е наясно с рисковете.

В Япония притеснението е, че без фундаменталните реформи, обещани от Абе като част от Абеномиката, пазарите ще се преобърнат, а Япония отново ще попадне в дефлационно равновесие или в стагфлация – комбинация от слаб икономически растеж и покачващи се цени.

Светлина в тунела

За да бъдем честни, трябва да кажем, че централните банкери може би са допринесли за собствената си съдба, като са поддържали паричните политики прекалено хлабави твърде дълго време след края на глобалната финансова криза, било то заради политически натиск или от страх.

Nomura изчислява, че реалните лихвени проценти - разликата между официалните лихвени проценти и инфлацията - в 10-те най-големи икономики в Азия, с изключение на Япония, са били отрицателни през повече от половината от времето от 2008 г. насам. Подобни условия са идеални за бързото натрупване на дългове и за образуването на балони на имотните и на фондовите пазари. За сравнение – в периода 1996-2007 г. реалните лихви са били отрицателни само през 16% от времето.

Въпреки това има и признаци за промяна. Индия се впуска в амбициозна реформа на паричната политика, чрез която правителството по-трудно ще може да разчита на централната банка, след като властите наложиха контрол върху вноса на злато и осигуриха близо 34 млрд. долара от чужбина в опит да покрият дефицита по текущата сметка.

Забраната върху износа на руди в Индонезия предизвика напрежение, но това е знак, че Джакарта най-малкото признава необходимостта да се намали зависимостта на страната от износа на суровини. Властите също така предприеха мерки за укрепване на публичните финанси.