Дилемата на Европа: Кога и как да отворим училищата

На други места обаче родителите изразяват безпокойство от идеята да изпратят децата си обратно в контакт със стотици други хора. В Норвегия например повече от 27 000 души са се присъединили към група във Facebook, наречена „Детето ми не трябва да е морско свинче за COVID-19“.

Във Франция плановете за постепенно отваряне на училищата от 11 май изненадаха медицинските експерти и научните съветници на правителството изясниха, че решението е „политическо“. Те смятат, че ще е по-безопасно учебните заведения да останат затворени до септември. Ръст на инфекциите обаче е риск, който френското правителство е готово да поеме.

Франция официално влезе в рецесия, след като икономиката и се сви с 6 процента през първото тримесечие, най-лошото й представяне след 1945 г. Президентът Еманюел Макрон се опитва отчаяно да върне хората на работа възможно най-бързо, посочва изданието.

Френският министър на образованието Жан-Мишел Бланкер казва, че завръщането в училище е доброволно и настоява, че се прави всичко възможно, за да се предотврати разпространението на инфекции сред децата. Поръчани са дезинфектанти за ръце, междучасията се организират така, че да няма струпвания на деца. Занятията са ограничени до 15 ученици, което означава, че до половината от броя на децата в клас се очаква да учат онлайн или да работят независимо от домовете си.

Подобни мерки могат да помогнат за възобновяване на образователната система по начин, който свежда новите инфекции до минимум, но това зависи и от местните обстоятелства. Отварянето на малките училища в малки населени места може да представлява относително нисък риск, защото излага домакинството на всяко дете на сравнително малко нови социални контакти. Ако обаче се отворят големите, популярни училища, които събират много деца от различни квартали и дори населени места, това би създало повече проблеми.

Въпросът дали да се даде приоритет на по-големите или по-малките ученици също няма еднозначен отговор. Дания отвори класните стаи първо за най-малките, защото логиката е, че по-големите могат да учат дистанционно. Това е облекчение по-специално за родителите на малки деца, които най-накрая могат да се опитат да свършат някаква работа.

Националната академия на науките в Германия обаче стига до обратното заключение – грижата за най-малките трябва да се възобнови последна, защото малките деца не могат да спазват мерките за социално дистанциране. Това възмути много от родителите на деца под и на предучилищна възраст. Представителите на Академията освен това са предимно мъже над 40-годишна възраст – значително надхвърлящи възрастта на родителите на малки деца, което накара 40 жени преподаватели да отвърнат с отворено писмо. В него те подчертават, че основната тежест при затварянето на институционалните грижи се поема от жените.

Няма твърди данни кой е понесъл тежестта от спирането на образованието в Европа. Като се има предвид обаче, че жените извършват около две трети от неплатената работа като цяло, изследователите по пола предполагат, че тежестта по-често се пада непропорционално на тях.

Нещата са още по-трудни за самотните родители. Кристел Меджри, която говори пред Politico, чака новините с тревога, защото освен самотна майка на три деца е и директор на гимназия. Отварянето на училищата ще означава жонглиране между образованието на собствените й деца със стреса от координиране на програма за дистанционно обучение за нейното училище в Източна Франция.

Френското правителство счита, че връщането в училище е от решаващо значение за по-широко избягване на „катастрофални социални последици“. Преминаването към онлайн обучение е извадило рязко на показ неравенствата, защото най-бедните често нямат достъп до интернет у дома, както и технологични устройства.

Някои власти раздадоха т таблети, оборудвани с 4G, на семейства, включително във Франция, Великобритания и Австрия. Това обаче не е въпрос само на технологии. Децата от семейства в неравностойно положение много по-рядко получават помощ от родителите и роднините си за уроците.

Учител по природни науки в едно от най-бедните предградия на Париж – Грини, пожелал да остане анонимен, посочва, че между една трета и половината от учениците всъщност учат. От останалите никой не е чувал ни вест, ни кост.

Конкретно за България на брифинга на Националния щаб тази сутрин стана ясно, че училищата най-вероятно ще бъдат отворени в края на май само за изпитите на седмокласниците и дванадесетокласниците.