Когато позната и удобна ситуация се променя драстично, човешкият инстинкт диктува, че нещата скоро ще се върнат към нормалното си състояние. Идеята, че животът може да се е променил трайно, изглежда твърде сурова за приемане. Ние виждаме този манталитет при Covid-19. Той се проявява и при реакцията на бизнеса спрямо низходящата спирала в американско-китайските отношения, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.
След 40 години на все по-задълбочена икономическа интеграция между САЩ и Китай, е трудно да си представим истинско скъсване на връзките. Много бизнес ръководители вярват, че политиците във Вашингтон и Пекин ще изгладят различията си, когато осъзнаят истинските последици от „отделянето“ на двете най-големи икономики в света. Надеждата е, че търговска сделка ще стабилизира нещата, дори ако трябва да почака до след президентските избори в САЩ.
Но това е твърде самодоволно. Реалността е, че отделянето тепърва ще се задълбочава. То вече се разпростира от технологиите към финансите. След време ще засегне всяка голяма индустрия, от промишлеността до потребителските стоки. И всички мултинационални компании - дори тези, базирани в Европа - ще усетят ефекта, докато се ориентират в нарушените вериги за доставки и променените американски и китайски закони.
Този процес е движен от фундаменталната промяна в начина, по който САЩ и Китай виждат отношенията си. През последните четири десетилетия бизнес логиката надделяваше над стратегическото съперничество. Но сега сме в нов свят, в който политическото съперничество потиска икономическите стимули - дори на американски президент, който се гордее с таланта си за сделки. Когато на Доналд Тръмп му бе казано, че новата му заповед към американските компании да прекъснат връзките си с китайското приложение за съобщения WeChat ще навреди на продажбите им в Китай, неговият отговор беше „няма значение“.
Това не е просто поредната глупост на Тръмп. Сега във Вашингтон има двупартиен консенсус за твърда позиция спрямо Китай, дори ако това вреди на корпоративните печалби. Законопроект за принуждаване на китайските компании да се делистнат от американските фондови борси, ако не предоставят отчетите си на регулаторите в САЩ, беше приет единодушно от сената през май.
В Пекин също политическият императив за отстояване на националния суверенитет взема превес над бизнес подбудите за избягване на конфронтация със САЩ - най-големият експортен пазар на Китай. Откакто президентът Си Дзинпин пое властта през 2012 г., Китай изгради военни бази в Южнокитайско море, сложи край на автономията на Хонконг и хвърли в затвора милиони уйгурски мюсюлмани в провинция Синдзян. Военните заплахи към Тайван стават все по-явни.
Двете страни се обвиняват взаимно за началото на враждебните действия. Китайците посочват едностранното налагане на мита от Тръмп. САЩ отговарят, че Google и Facebook бяха блокирани в Китай повече от десетилетие преди САЩ да предприемат сериозни действия срещу китайски технологични компании като Huawei и ByteDance.


Един варненски район остава без вода днес
Франция регистрира около 1000 допълнителни смъртни случая от жегите
Морска гара-Варна става на 58 години
11-годишно момче бе спасено три дни след земетресенията във Венецуела
Жена загина при пожар във Варна
AI супербалонът е готов да се спука, предупреждават хедж фондове в Китай
Стармър напуска „Даунинг стрийт“ без ясна политическа идентичност
Ford наема отново инженери, тъй като AI не се справя с качеството
Историята се повтаря в Америка, част 4
Историята се повтаря в Америка, част 3
Toyota Classic - най-рядката кола на марката с дизайн от 30-те
Тръмп на война с петролните гиганти
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
С 13 евро е по-скъпо пътуването ни до морето с автомобил
Никола Минчев: Радев говори едно в България и друго в Брюксел
Само Путин е над него: Кой е "пазителят на тайните" на Кремъл и как западните служби го разкриха?
За първи път в България оперираха "пеперудено дете" в "Пирогов"
Иво Сиромахов за ИТН: Някак си се самоизчегъртаха
преди 5 години Стремежът да се запази на всяка цена мястото на световен лидер и хегемон, не само настройва останалите страни на обединени усилия в противопоставянето на тези амбиции, но не изключва и катастрофални сценарии не само за инициаторите , но иза света като цяло! отговор Сигнализирай за неуместен коментар