Икономическото отделяне между САЩ и Китай едва сега започва

Когато позната и удобна ситуация се променя драстично, човешкият инстинкт диктува, че нещата скоро ще се върнат към нормалното си състояние. Идеята, че животът може да се е променил трайно, изглежда твърде сурова за приемане. Ние виждаме този манталитет при Covid-19. Той се проявява и при реакцията на бизнеса спрямо низходящата спирала в американско-китайските отношения, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

След 40 години на все по-задълбочена икономическа интеграция между САЩ и Китай, е трудно да си представим истинско скъсване на връзките. Много бизнес ръководители вярват, че политиците във Вашингтон и Пекин ще изгладят различията си, когато осъзнаят истинските последици от „отделянето“ на двете най-големи икономики в света. Надеждата е, че търговска сделка ще стабилизира нещата, дори ако трябва да почака до след президентските избори в САЩ.

Но това е твърде самодоволно. Реалността е, че отделянето тепърва ще се задълбочава. То вече се разпростира от технологиите към финансите. След време ще засегне всяка голяма индустрия, от промишлеността до потребителските стоки. И всички мултинационални компании - дори тези, базирани в Европа - ще усетят ефекта, докато се ориентират в нарушените вериги за доставки и променените американски и китайски закони.

Този процес е движен от фундаменталната промяна в начина, по който САЩ и Китай виждат отношенията си. През последните четири десетилетия бизнес логиката надделяваше над стратегическото съперничество. Но сега сме в нов свят, в който политическото съперничество потиска икономическите стимули - дори на американски президент, който се гордее с таланта си за сделки. Когато на Доналд Тръмп му бе казано, че новата му заповед към американските компании да прекъснат връзките си с китайското приложение за съобщения WeChat ще навреди на продажбите им в Китай, неговият отговор беше „няма значение“.

Това не е просто поредната глупост на Тръмп. Сега във Вашингтон има двупартиен консенсус за твърда позиция спрямо Китай, дори ако това вреди на корпоративните печалби. Законопроект за принуждаване на китайските компании да се делистнат от американските фондови борси, ако не предоставят отчетите си на регулаторите в САЩ, беше приет единодушно от сената през май.

В Пекин също политическият императив за отстояване на националния суверенитет взема превес над бизнес подбудите за избягване на конфронтация със САЩ - най-големият експортен пазар на Китай. Откакто президентът Си Дзинпин пое властта през 2012 г., Китай изгради военни бази в Южнокитайско море, сложи край на автономията на Хонконг и хвърли в затвора милиони уйгурски мюсюлмани в провинция Синдзян. Военните заплахи към Тайван стават все по-явни.

Двете страни се обвиняват взаимно за началото на враждебните действия. Китайците посочват едностранното налагане на мита от Тръмп. САЩ отговарят, че Google и Facebook бяха блокирани в Китай повече от десетилетие преди САЩ да предприемат сериозни действия срещу китайски технологични компании като Huawei и ByteDance.